Анна Уинтур се оттегля като главен редактор на американския Vogue
Британката Уинтур, на 75 години, направи съобщението по време на вътрешна среща на екипа в четвъртък. Назначаването на нов редакционен лидер обаче не означава край на нейната роля – напротив, тя ще бъде издигната, пише The Guardian.
Според авторитетното модно издание Business of Fashion, решението е резултат от разширяването на функциите на Уинтур през последните години. Тя вече отговаря за всички заглавия на групата Condé Nast – не само американския Vogue („Големия Vogue“), но и осемте международни издания на марката, както и списанията Vanity Fair, GQ, Wired и други, с изключение на The New Yorker.
„Всеки в креативна сфера знае колко е важно да не спираш да се развиваш. Когато станах редактор на Vogue, исках да покажа, че има нов, вълнуващ начин да се прави американско модно списание“, казала Уинтур на екипа си.
„Днес най-голямото ми удовлетворение идва от това да помагам на следващото поколение редактори да навлязат със смели идеи и нов поглед към бъдещето на медиите“.
Според новата структура новоназначеният ръководител ще се отчита на Уинтур, която остава глобален редакционен директор на Vogue и главен съдържателен директор на Condé Nast.
Наследство, кризи и още повече власт
С това съобщение се слага край на дългогодишни слухове, че „модната кралица“ може да се оттегли от един от най-влиятелните си постове. През годините различни опити за вътрешни преврати бяха неуспешни, а момент на съмнение настъпи по време на протестите за социална справедливост в началото на 2020-те, когато Vogue беше критикуван за липса на представителност и разнообразие. Вместо да отслабне, позицията на Уинтур се засили.
Главният изпълнителен директор на Condé Nast, Роджър Линч, каза пред Wall Street Journal, че Уинтур върши три работи едновременно от 2020 г. насам и че решението ѝ ще ѝ позволи да отдели повече внимание на всички, които имат нужда от нея.
Но стъпката назад от ежедневното ръководство на американския Vogue е и сигнал, че Condé Nast започва да мисли за бъдещето на медиите след Уинтур.
Историческо влияние
Анна Уинтур се присъединява към американския Vogue през 1988 г., след като е била редактор на британското издание. Първият ѝ брой – от ноември 1988 – показва моделa Михаела Берку в луксозен пуловер на Christian Lacroix, комбиниран с дънки на Guess за $50. Това предизвиква фурор относно това какво се разбира под „висша мода“.
Следват ерата на супермоделите, възходът на грънджа и радикална промяна в стила на кориците: от модели до световни знаменитости като Опра Уинфри, Мадона, Ивана Тръмп, Рене Зелуегър, Кейт Мос, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън, Синди Крофорд и Ким Кардашиян.
Филми, скандали и културно наследство
Репутацията ѝ като безапелационен властелин на модата бе подсилена от филма Дяволът носи Прада, в който Мерил Стрийп изигра вдъхновен от нея персонаж – образ на ледена перфекционистка с безкрайна власт. Документалният филм The September Issue също разкри поглед отвътре към нейната работа и влияние.
Уинтур също така преобрази годишната благотворителна вечер на Института по костюма към Музея Метрополитън в Ню Йорк – превръщайки Met Gala в „Оскарите на модата“, гледан от целия свят, и превърна събитието в огромен източник на средства и престиж.
Нови назначения в нейната орбита
Сред последните ѝ стратегически решения е изборът на Марк Гуидучи – неин близък сътрудник и бивш кадър на Vogue – за нов глобален главен редактор на Vanity Fair. Той поема поста от Радика Джоунс след повече от 7 години начело на списанието. Гуидучи е считан за част от вътрешния кръг на Уинтур и ще встъпи в длъжност на 30 юни.
Моля, подкрепете ни.





