Позволете като журналист, изследвал много престъпления без наказания, да ви дам една причина за това.
Главният прокурор у нас се избира наглед демократично, но задкулисно и после в продължение на 7 години може да променя човешки съдби, да клати и бетонира правителства. От него се боят и виновните, които заслужават наказателно преследване, и невинните, които могат да станат с негово съдействие мишена на показни репресии.
Главният прокурор (от Татарчев до Гешев) не е просто човек, който стои зад една институция. Той сам по себе си може да е институция със собствени възможности, глашатаи и летописци.

В България всеки прокурор се ръководи от по-горестоящия, а всички заедно се ръководят от Главния, включително когато образуват, не образуват или прекратяват дела. Това е така не защото го пише в Конституцията и Закона за съдебната власт. Напротив – пише, че Законът е върховният началник, на който всеки магистрат трябва да се подчинява. Но редовият прокурор обикновено не ще да си създава неприятности и "слушка до заплата". Главният и без друго може да отмени всеки негов акт, ако не е минал през съда. И може да го ревизира така, че да му разплаче децата.

Този проблем не е нов. Но все по-силно ни боде очите. Защото ражда чудовища с чувство за недосегаемост не само в подземния свят, а и в трите публични власти – съдебната, изпълнителната и законодателната. За четвъртата да не говорим, че напоследък ме е срам.

Анна Заркова, Фейсбук