България е сред най-безопасните туристически дестинации в Европа

Оценката я поставя редом с други източноевропейски държави с нисък риск, без сериозни терористични заплахи и я прави привлекателна алтернатива на по-натоварените и рискови западноевропейски дестинации. България се откроява с богато културно-историческо наследство, включително тракийски архитектурни паметници, при значително по-малко опасения за сигурността.

Докато американските туристи планират своите европейски пътешествия за 2026 година, пътническите предупреждения на Държавния департамент на САЩ предоставят ключова информация за потенциалните рискове.

Тези предупреждения, които се актуализират редовно въз основа на фактори като тероризъм, престъпност, граждански вълнения и здравни рискове, използват четиристепенна система, за да подпомогнат гражданите при вземането на информирани решения. Много източноевропейски държави се ползват с най-ниската оценка за риск, докато редица водещи дестинации в Западна Европа са обект на повишени предупреждения, основно заради продължаващи терористични заплахи, съобщи EU alive.

Системата на Държавния департамент обхваща диапазон от Ниво 1 („Спазвайте обичайните предпазни мерки“), което означава стандартна безопасност и необходимост от нормална туристическа бдителност, до Ниво 4 („Не пътувайте“), запазено за екстремни опасности като активни военни конфликти. По-голямата част от Европа попада в Нива 1 или 2, което отразява като цяло сигурна среда за туристите, но контрастът между Изтока и Запада е впечатляващ. Държави като Полша, Чешката република, Унгария, България, Хърватия, Румъния и балтийските страни (Естония, Латвия и Литва) често са класифицирани като Ниво 1, което показва минимални допълнителни рискове извън ежедневните предпазни мерки. За разлика от тях, водещи западноевропейски центрове като Франция, Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство и Белгия обикновено са на Ниво 2 („Повишено внимание“), най-вече поради постоянната заплаха от тероризъм.

Западна Европа, със своите гъсто населени градски центрове, емблематични туристически обекти, развити транспортни мрежи и международни институции – като Белгия, която е домакин на централите на НАТО и Европейския съюз – представлява по-привлекателна цел за екстремистки групировки или самостоятелни извършители. Атаки могат да се случат без предварително предупреждение и потенциално да засегнат места с голямо струпване на хора, като летища, жп гари, пазари, хотели, ресторанти, религиозни обекти и големи публични събития. Например, пътническото предупреждение за Белгия изрично призовава към повишена бдителност поради терористични рискове, като отбелязва, че терористи могат да атакуват туристически обекти, обществени пространства и събития без оглед на конкретна цел.

Подобна формулировка се среща и в предупрежденията за Франция (тероризъм и граждански вълнения), Германия (тероризъм), Обединеното кралство (тероризъм) и други държави. Тези предупреждения не са нови – те съществуват от години и отразяват разузнавателни оценки за потенциални заплахи, а не единствено скорошни инциденти.

За разлика от това, Източна Европа се сблъсква с по-малко подобни опасения. Държави като Полша и Чешката република запазват статут Ниво 1, при който на пътуващите се препоръчва да спазват обичайни предпазни мерки, като например да защитават личните си вещи от дребни кражби – проблем, характерен за всяка популярна туристическа дестинация. България и Хърватия също са с тази оценка като цяло, макар че за Хърватия се отбелязва наличието на остатъчни рискове от противопехотни мини в отдалечени селски райони вследствие на минали конфликти, поради което посетителите се съветват да се придържат към обозначените пътеки. За разлика от България и Хърватия, друга балканска страна – Сърбия, е оценена на Ниво 2.

По-ниският профил на терористични заплахи в Източна Европа допринася за тези по-благоприятни оценки за сигурност и превръща градове като Варшава, Прага, Будапеща, София и Загреб в привлекателни алтернативи за онези, които търсят богато историческо наследство, оживена култура и по-малко тълпи, без повишени опасения за сигурността.

Нито една дестинация не е напълно лишена от рискове. Дребната престъпност, като джебчийството в туристически натоварени зони, остава универсален проблем в цяла Европа. Граждански вълнения под формата на протести или стачки могат да нарушат пътническите планове навсякъде, а здравните препоръки на Центровете за контрол и превенция на заболяванията винаги следва да бъдат проверявани.

На изток картината рязко се влошава: Украйна, Русия и Беларус са класифицирани като Ниво 4 заради продължаващата война на Русия в Украйна, произволното прилагане на закони, неправомерни задържания и ограничена консулска подкрепа от страна на САЩ. Пътуващите са настоятелно призовани да избягват напълно тези територии, като в предупрежденията се подчертава необходимостта от незабавно напускане за всички американски граждани, които се намират там.

За онези, които планират пътуване до Европа през 2026 година, се очертават и практически промени. От октомври 2025 г. ЕС започна поетапното въвеждане на Системата за влизане/излизане EES в 29 държави, която изисква гражданите на САЩ да предоставят биометрични данни – пръстови отпечатъци и лицево сканиране – при влизане за краткосрочен престой. Този автоматизиран процес заменя ръчното подпечатване на паспортите и има за цел по-ефективно проследяване на превишаването на разрешения престой, макар че първоначалното му прилагане може да доведе до забавяния на границите. Пълното въвеждане се очаква до април 2026 г.

Предстоящата Европейска система за информация и разрешение за пътуване (ETIAS), подобна на американската ESTA, е планирана за края на 2026 г. и ще изисква предварително онлайн разрешение за пътуване за посетители от държави с безвизов режим.

В Обединеното кралство, което е извън Шенгенското пространство, гражданите на САЩ вече се нуждаят от Електронно разрешение за пътуване (ETA) за краткосрочни посещения. То вече е в сила за много пътуващи и ще стане напълно задължително в началото на 2026 г., като се заплаща малка такса и е валидно за многократни влизания в рамките на две години. Правилата за валидност на паспортите остават от съществено значение: за пътуване в Шенгенското пространство паспортът трябва да е валиден най-малко три месеца след планираната дата на напускане, като се препоръчват шест месеца.

С цел повишаване на сигурността Държавният департамент препоръчва записване в Програмата за интелигентна регистрация на пътуващите (Smart Traveler Enrollment Program – STEP) за получаване на предупреждения в реално време, редовно следене на travel.state.gov за актуализации и закупуване на всеобхватна туристическа застраховка, покриваща и медицинска евакуация. В сила остава и глобално предупреждение, което подчертава възможността от антиамерикански демонстрации или атаки в чужбина.