По време на дебатите лидерът на Камарата на лордовете Анджела Смит подчертава, че институцията има важна роля в двукамарната парламентарна система и никой не бива да заема място в парламента единствено заради наследена титла. Според нея приемането на закона е първа стъпка към по-широка реформа, която ще обхване и правила за пенсиониране на членовете и за активното им участие в работата на камарата.

С промените се довършва процес на реформа, започнал още през 1999 г. по времето на правителството на Тони Блеър. Тогава бяха премахнати над 600 наследствени лордове, но като временен компромис 92 аристократи запазиха правото да заседават и гласуват. Новият закон отменя и тези последни наследствени места. Част от тях – около 15 души, свързани с Консервативната партия – ще получат пожизнени титли и ще могат да останат в камарата, но вече не по наследствено право.

Реформата има и символично значение, тъй като Камарата на лордовете беше последната институция в света, в която представители на наследствената аристокрация притежаваха законодателна власт по право на раждане. Така окончателно приключва система с корени в Средновековието, когато английските благородници участвали в управлението на кралството като част от парламента.

Днес Камарата на лордовете има около 800 членове. Повечето от тях са назначени пожизнено по предложение на политическите партии или независима комисия, а в състава ѝ участват и представители на Англиканската църква. Горната камара може да предлага изменения в законите, но няма правомощие окончателно да блокира законодателство, прието от избраната Камара на общините. С приемането на закона се поставя край на ролята на наследствената аристокрация в британския законодателен процес.