Бягаш в САЩ, оказваш се в Африка: Миграционната политика на Тръмп като бизнес

През ноември самолет с девет нелегални мигранти, нито един от които не е гражданин на Екваториална Гвинея, е изпратен от Луизиана до столицата Малабо. Мъжете, произхождащи от различни държави, са задържани и притиснати да се върнат в родните си страни, откъдето са избягали.

Този случай е част от по-широка политика на администрацията на Тръмп, при която нелегални мигранти се депортират в т.нар. „трети държави“ – страни, на които те не са граждани, пише изданието. Най-малко 16 държави, предимно в Африка и Латинска Америка, вече са приели подобни лица, а още десетки са сключили споразумения със САЩ. Сред тях има различни модели – някои държави предоставят убежище, други се опитват да интегрират пристигналите, а трети действат като временни задържащи центрове преди нова депортация.

Тези договорености отразяват прагматичен и силно транзакционен подход във външната политика на Вашингтон, при който сътрудничеството по миграционни въпроси се разменя срещу финансова помощ, облекчения при визовия режим или други политически отстъпки. Така например някои държави са получили милиони долари или дипломатически облекчения в замяна на готовността си да приемат депортирани.

Въпреки това практиката поражда сериозни правни и морални въпроси. Международното право изисква защита на търсещите убежище и забранява връщането им в страни, където могат да бъдат преследвани. Критиците твърдят, че сегашната политика на Белия дом заобикаля тези принципи, като в някои случаи депортираните нямат реална възможност да обжалват решението.

Републиканците защитават мерките с аргумента, че с американската система за убежище се злоупотребява и че стотици хиляди хора с издадени заповеди за депортация не могат да бъдат върнати, тъй като родните им страни отказват да ги приемат. Заплахата от изпращане в трети държави се използва и като средство за натиск върху тези правителства.

На практика обаче ефектът остава ограничен – от началото на кампанията около 17 000 души са депортирани по този механизъм, докато общият брой на депортациите за последните шест месеца надхвърля 230 000, като повечето са върнати в собствените си държави.

Според анализатори основната цел на политиката не е толкова масово прехвърляне на мигранти, колкото възпиращ ефект – да обезкуражи потенциални кандидати за убежище и да насърчи вече пристигналите сами да напуснат страната. Критиците предупреждават, че това допълнително подкопава системата за международна закрила и създава атмосфера на страх сред мигрантите.