Бизнесът иска ръст на ДДС, синдикатите - данък ”Свръхпечалба”

"Няма как да се намали дефицитът, без да се намалят разходите. Имаме дефицит не само за тази година, а средносрочен. Той няма как да се намали с еднократен данък за половин година", обясни той.

По думите на Димитров разговорът за размера на данъците отдавна е належащ, но е неудобен за политиците. 

Президентът на КНСБ определи шансовете за редовен кабинет като 50 на 50, но подчерта, че той е необходим поради няколко причини. Той не изключи предложения от Бойко Борисов вариант служебното правителство да стане редовно.

"За да стане това факт, трябва да е подкрепено от останалите партии и коалиции. Отдавна твърдим, че редовен кабинет е нужен, дори и да е с кратък хоризонт. Има крещящи въпроси. Като бюджета. Беше грешка, че той се удължи, вместо да бъде внесен нов.  След него важният въпрос е предоговарянето на ПВУ в частта за 40% намаляване на емисиите и предоговарянето в този сектор, например декарбонизацията", уточни той и подчерта, че бюджетът трябва да бъде приет "час по-скоро". 

Пламен Димитров посочи още, че мерките за таван на надценките са позитивни, но няма да повлияят на пазара като цяло. "Да сложиш таван на надценките на 17 стоки от малката кошница има една-единствена цел: да дадеш социални цени на тези, които не могат да си позволят другите цени. Това би трябвало да се чака като резултат, а не влияние върху пазара и намаление на цените", обясни той. 

Васил Василев изброи приоритетите за бизнеса. А именно: членство на България в Шенген още тази година, в Еврозоната - на 1 януари 2025 г. И в ОИСР - през 2026 г. "За целта е необходимо да се създаде управление с широка парламентарна подкрепа.

Бюджетен дефицит от 3% е трудно постижим", добави той. 

Председателят на АИКБ отчете, че инфлацията се понижава, както и цените на производител, което неминуемо ще доведе до спад в цените и на дребно. “Няма нужда да се субсидира цената на електроенергията за бита за всички.

Справедливата цена е 150 лева за мегават/час, за бита - 82. За предприятията е над 200, те не са субсидирани, те плащат двойна цена след компенсациите, спрямо това, което беше по-рано. Няма нужда да се субсидира всеки битов потребител. При бизнеса не е субсидия, а компенсация. Това е изправяне на изкривения пазар. С тези компенсации във всички страни в ЕС се изправя кривият пазар на електроенергия, който е зависим от цената на природния газ”, коментира още Велев.