Борец срещу шистовия газ се самоуби на Бъдни вечер

Само няколко дни преди да приключи със себе си, Пейчев лично разпространи подписката срещу шистовия газ из ключови точки в Пловдив. 

Новината за смъртта му потресе многото му приятели под тепетата и негови съмишленици в цялата страна. Мнозина търсят конспирации в смъртта му, но разследващите са категорични, че става въпрос за самоубийство. 

Тези, които го познаваха по-отблизо, сякаш винаги са знаели, че Пейчо ще изрази по такъв тъмен начин отношението си срещу света, в който живее. Той бе погребан ден след Коледа в родния си Самоков, в полите на голямата му любов - Рила планина.

Дипломираният философ от СУ ярко демонстрираше левите си политически възгледи. Бе пънкар, философ, идеалист, революционер. Бореше се за равноправие, чиста природа, чисти мисли. 

До Бъдни вечер, когато „обяви пълен личен духовен банкрут, прокле Системата, изсмя се в лицето й“, както пише един от най-близките му приятели Павел Иванов от движението „Че Гевара“ в профила му във Фейсбук. 

Ето и пълното съдържание на текста:

„Няма да ви кажа "Честита Коледа!", защото не искам и не мога да ви кажа това. За Движение "Че Гевара" днес е черна Коледа! Едно великолепно момче, отдадено изцяло на идеята за свобода на народите от всички страни снощи реши, че трябва да ни напусне завинаги, за да се пресели в някакъв по-добър свят. Да, това е същото онова момче, което държеше нашия великолепен червен транспарант "Капитализъм = фашизъм". Ръцете му тогава бяха здрави. До снощи. Да, снощи Пейчо се предаде, обяви пълен личен духовен банкрут, прокле Системата, изсмя й се в лицето (защото ТЯ няма да може вече да го мачка) и отлетя за онази червена Куба, която може да съществува само в сърцата на червените. Сигурна съм, че и сега вика с пълно гърло "Майната ти, мръсен капитализъм!" и с присмех и отвисоко гледа цялата безумна и налудничава коледна суета. А жестоката истина е, че този невероятно честен млад човек, този изключителен приятел и съидейник обичаше до безкрайност живота! Но не този живот, който 22 години ни принуждават да живеем - като скотове, като добичета, като почти мъртви пеперуди - с божествено красиви криле, които няма как да бъдат разперени. Моля ви, приятели, не правете и вие така! Съхранете крилете си, не ги оставяйте да закърнеят! Чака ни толкова дълго и трудно летене, нали?! Сбогом, Пейчо! Сбогом, приятелю! Ще ни липсваш. Много. Знам, че винаги ще бъдеш с нас и някой ден със сигурност ще се срещнем в онази червена Куба, която съществува само в сърцата на червените.“