”Борисов 3” се скара на Скопие за последно и поиска строг мониторинг

София припомня условията си да одобри започването на преговори за присъединяването на Северна Македония към ЕС и настоява за строг механизъм за наблюдение, ако такива стартират.

Засега София не е реагирала официално. Според дипломатически източници на "Нова ТВ“ Скопие е интерпретирало това писмо като опит на правителството в оставка да даде да се разбере, че неговите възгледи не са само временни политически интереси в предизборната кампания и да задължи всяко следващо правителство в София да се придържа към тези изисквания.

В писмото не се посочват нови тези. Българската страна припомня проблемите с историята и езика на омразата, като поставя конкретни изисквания, за да преразгледа съпротивата си срещу началото на преговори между ЕС и Северна Македония.

"В Югоизточна Европа историята никога не е била само академичен въпрос. С малки изключения, повечето тоталитарни идеологии на XX век генерират свои собствени исторически разкази. Репресиите, насилието и престъпленията обикновено идваха в резултат от погрешно тълкуване на историята“, пише българското правителство в оставка, обръщайки се към държавите-членки на ЕС.

Според българското МВнР в Македония е извършено етническо инженерство.

"През август 1945 г., по настояване на Белград и Москва, местната езикова норма, основана на местния български диалект, беше обявена за "официален македонски език“. Граматиката е създадена през 1945 г. от Блаже Конески, докато концентрационните лагери, като Голи Оток, са претъпкани с онези, които се противопоставят на кампанията за етнически инженеринг, стартирана от Югославската комунистическа партия“, пише в писмото,  цитирано от македонската телевизия и преведено от "Фокус".

Българската страна посочва още, че след разпадането на Югославия това идеологическо наследство, известно като "македонизъм“, остава в основата на всички усилия за придаване на демократична легитимност на предишните тоталитарни практики в БЮРМ.

Българското правителство допълнително обвинява Скопие, че подкопава възможността за преодоляване на проблемите чрез прилагането на Договора за приятелство и сътрудничество.

"Имаше искрица надежда, че идеологическото наследство на Югославия може да бъде преразгледано, когато България подписа споразумение за добросъседство със Скопие през 2017 г. и двете страни официално признаха "общата си история“, се казва в писмото.

"Общата история, макар и въплътена като крайъгълен камък на договора, беше поставена под въпрос. Спорът, основан на отричането на постигнатото до момента от Съвместната комисия по исторически въпроси, отново се разгоря и работата на Комисията е блокирана повече от година. Усилията за постигане на резултати в нейната работа не дават осезаеми резултати".

София отново протестира заради речта на омразата.

"Старите антибългарски стереотипи възвърнаха традиционното си присъствие в публичното пространство. Бяха изгорени български знамена. Държавните служители бяха замесени в публични, неприлични обиди към членовете на българското правителство".

Отбелязват се и кампаниите за натиск върху македонските българи стартираха в духа на предишните югославски практики.

"Секторното сътрудничество доведе до значително забавяне и българските компании и инвестициите в Република Северна Македония бяха възпрепятствани да работят в тази страна. Инфраструктурните проекти на практика бяха замразени със загуба на финансиране от ЕС като пряка последица", се посочва в писмото.

България отново заявява ангажимента си да подкрепи процесите на европейска интеграция, отбелязвайки, че няма да даде зелена светлина на Северна Македония, докато проблемите не бъдат решени, и в този контекст иска от европейските си партньори.

"В рамката за преговори трябва да бъде въведен строг механизъм за наблюдение, тъй като новата методология за разширяване на ЕС предполага "по-силно участие на държавите-членки в процеса на наблюдение“, както и "по-силно политическо управление“. България вече предложи редица варианти, които да бъдат отразени в рамката за преговори, като всички те се основават на съществуващи прецеденти от процесите на присъединяване на други страни кандидатки", се посочва в писмото.

В края му са изброени и конкретните искания на България, за да одобри началото на преговорите за членство:

- Трябва да се положат постоянни усилия за преодоляване на проблемите, които очакват работата на Съвместната комисия по исторически въпроси. Историческите реалности трябва да бъдат ясно признати паралелно с признаването на днешната политическа реалност.

- Езиковата клауза на споразумението, въплътена във всички двустранни документи от последните 22 години, трябва да бъде посочена в съответните документи на ЕС.

- Речта на омразата от страна на представители на държавни служби и финансирани от държавата медии трябва да бъде силно обезкуражена.

- Плурализмът на етническата самоидентификация сред македонските славяни не трябва да бъде възпрепятстван. В краткосрочен план трябва да бъдат предоставени законови гаранции за правата на македонските българи, включително за тези, които са получили българско гражданство въз основа на тяхната етническа принадлежност. Демонтирането на финансираната от държавата система за „македонизиране“ на българското културно наследство в РСМ е от съществено значение в това отношение. Отрицателните стереотипи в учебниците допринасят за нарушенията на правата на човека.

- Секторното сътрудничество и съвместните инфраструктурни проекти вече не трябва да бъдат възпрепятствани и българските инвеститори не трябва да бъдат обезсърчавани.

- Да започне реформите, за да ускори процеса на интеграция по отношение на бъдещото членство в ЕС.

Припомняме, че България не одобри започването на преговори за присъединяването на Скопие към ЕС миналата година, а сега правителството в Скопие обяви, че очаква въпросът да бъде решен до края на годината. Трудното формиране на ново правителство в София и евентуалните предсрочни избори обаче ще отложат разрешаването на проблемите между двете страни. Още повече, че твърдата политика спрямо Скопие се ползва с огромна обществена подкрепа у нас и промяната в поведението на което и да е следващо правителство ще изисква взимането на силно непопулярно решение. Македонците приветстваха изборния неуспех на Красимир Каракачанов и партията му ВМРО, но партията на Слави Трифонов споделя досегашната линия на действие и не се очаква да защитава по-умерени позиции.

По-късно българските власти опровергаха пред БГНЕС, че българското правителството е изпращало какъвто и да било текст след изборите до страните-членки на Европейския съюз по темата РС Македония.