Борисов, силният мъж на София

Погледът е директен. Ръкостискането - енергично. Добър ден, поздравява българският премиер с едва прокрадваща се усмивка, започва коментарът на вестника за посещението на Борисов.

Бившият каратист поведе националния отбор, посочва „Figaro", като не пропуска припомни, че настоящият премиер е и бивш охранител на Симеон Сакскобурготски.

Това е мъжът, който често се появява на мястото на големите престъпления и мъжът, когото обичат камерите.
Избран за кмет на София през 2005-та година, преизбран през 2007-ма и поел управлението на страната тази година, Бойко Борисов се ангажира да изведе страната си от корупцията и мафията, допълва вестникът.

Френският вестник коментира и срещата на българския премиер с френския президент Никола Саркози.

Разположил се удобно във фотьойла си, Борисов заяви открито, че мисли за Франция.

Борисов определи Саркози, изиграл особено важна роля за освобождаването на българските медици в Либия, като „най-добрия приятел на България и човекът, с когото е водил „десетки операции срещу организираната престъпност, когато е заемал главен секретар на МВР".

„Figaro" допълва, че освен като знак за дипломатическа любезност, българската делегация е използвала посещението си във Франция за изясняването на няколко въпроса. Един от тях е потвърждението за закупуването на две фрегати и отказа на покупката на четири ескортиращи кораба.

Въпросът не е в това, че не искаме, а че не можем. Човек трябва да харчи само това, което има, цитира „Figaro" "лидера на най-бедната страна в Европейския съюз".

В тази връзка вестникът не пропуска да припомни огромните финансови загуби от европейските фондове за страната ни и допълва , че България ще разчита на помощта на Франция по този въпрос.

Борисов не крие, че е бил избран, за да спечели борбата срещу мафията в България и за да възвърне загубеното доверие в ЕС.

"Челюстта се затваря, тялото се напряга, готово за битка. Тишина. Ще успее ли новият силен мъж на София да направи всичко това, което се изплъзна на предшествениците му ?", задава въпроса френският „Figaro".