Еврокомисията мъмри БНБ и здравеопазването

Те очертават основните политики, които да доведат до спазване на изискванията на Брюксел за бюджетен баланс и стабилност.

Плановете на правителството бяха до края на годината да бъде избрана фирма, която да направи оценка на активите да се подготвят стрес тестовете за банките. Оценките трябваше да се правят до средата на 2016 г. на база данните за банките към края на 2015 г.

Според Еврокомисията обаче този разтеглен във времето процес трябва да приключи най-късно след около 7 месеца. Брюксел припомня, че кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) е разкрила "институционални и надзорни слабости". "Невъзможността на банковия надзор да засече сериозни проблеми в четвъртата по големина банка в страната - КТБ, показва недостатъци в практиките на банковия регулатор (БНБ) и концентрация на риска. Това подкопа доверието в банковия надзор, което пък води до съмнения за здравето на финансовия сектор", пише в съобщението на Европейската комисия.

България е поставена в графата "Прекомерни дисбаланси". Припомня се анализът на ЕК от февруари т.г., в който се обръща специално внимание на финансовия сектор и особено на практиките в банките с местна собственост, които може да имат "значителни последствия за финансовия сектор и макроикономическата стабилност". Тогава ЕК посочи, че "без задълбочено външно проучване не може да се гарантира стабилността на финансовия сектор" в България.

Според комисията трябва да се направи и проверка на пенсионните фондове,които по закон се контролират от Комисията за финансов надзор. В последните месеци имаше доста опасения, че част от фондовете инвестират средствата за втора пенсия на родените след 1959 г. в свързани компании, което е забранено от закона.

Тълкуването за свързани лица обаче позволява средствата да се влагат в гравитиращи около собствениците на пенсионните дружества фирми.

От месеци управляващите говорят, че за да се реши този проблем, ще бъдат предложени законови промени, които да разширят дефиницията за свързани лица. Досега обаче няма реални стъпки в тази посока.

Брюксел предупреди за проблемите на банковия надзор, както и за нуждата от засилване на капацитета на Комисията за финансов надзор още преди месеци. Като отговор правителството изпрати конвергентната програма и тази за реформи. Сега Брюксел препоръчва да се засили надзорът над банковия и небанков финансов сектор.

Комисията препоръчва на правителството да работи за повишаване на данъчните приходи в бюджета и да предприеме мерки срещу сивата икономика, за да се справи с риска от бюджетни дисбаланси.

Брюксел критикува липсата на реформи в здравеопазването, които да доведат до по-ефективно използване на публичните разходи за сектора. Според Еврокомисията в страната има прекалено много болници, а основните предизвикателства пред системата са лошото качество на услугите и неефективното използване на финансирането.

"Здравната каса е задължена с договори да плаща на болниците за лечение по предварително определени цени, което ги стимулира да осигуряват недостатъчно целенасочено лечение", пише в заключенията на Брюксел. Препоръчва се да се направи преоценка на начина, по който Националната здравно-осигурителна каса плаща на болниците за свършена работа и да се наблегне на извънболничното и първично лечение. През 2014 г. е приета нова здравна стратегия, но тя трябва да бъде приложена.

Брюксел препоръчва на правителството най-накрая да се приеме механизъм за изчисляване
на минималната работна заплата в България. Така увеличението на най-ниското възнаграждение ще е предвидимо и няма да зависи само от волята на правителството. Най-ниското възнаграждение в страната се повишава само с решение на Министерския съвет. През тази година увеличението е на два пъти - в началото и в средата на годината. Според Брюксел това може да окаже негативно влияние на пазара на труда.

Според Европейската комисия държавните мерки за пазара на труда не са достатъчно добре разработени. Държавните структури, които отговарят за това, не работят достатъчно добре заедно. Голяма част от младите хора, които нито работят, нито учат, не ползват услугите на бюрата по труда и на практика не са обхванати от правителствените мерки. Брюксел препоръчва да се разработят специални мерки за решаване на този проблем.

Според комисията трябва да се обърне специално внимание на образованието. Нужна е промяна на закона за училищното образование и специфични мерки, насочени към децата най-вече от ромски произход, които не ходят на училище или детска градина.

ЕК препоръчва и промяна на нормативните актове, свързани с несъстоятелността на търговските дружества.

За да се подобри инвестиционният климат, трябва да се подобрят механизмите за избягване на фалит и за преструктуриране на изпаднали в затруднение компании. Брюксел обръща внимание и на продължаващите проблеми с обществените поръчки.

Според комисията законодателството в тази област се променя прекалено често. В същото време превантивният контрол върху търговете от страна на Агенцията за обществени поръчки е формален, а след приключването на процедурите се правят проверки от различни институции, които често излизат с противоречиви становища.

Препоръчва да се ускори въвеждането на електронните обществени поръчки, за да се подобри прозрачността. През 2014 г. е приета стратегия в областта на обществените поръчки, която трябва да бъде прилагана.

Ключов фундамент за създаване на бизнес среда, благоприятна за инвеститорите, е наличието на независима, висококачествена, ефикасна съдебна система, както и ефективни механизми за борба с корупцията, посочва Брюксел.