Възражението, подадено чрез Съвета на ЕС, е било насочено към използването на термина "българска азбука" върху монетата, който е имал за цел да отбележи историческата роля на България в създаването на "кирилицата".

Това е практически допълнение към ексклузивната информация, че зад официалното възражение, спряло емитирането на монетата в предложения вид е стояла по-широка консултация между няколко източноевропейски страни, особено от южнославянските и западнославянските езикови области, т.е., Полша, Чехия, Словакия, Словения и Хърватия.

В процеса, както твърдят същите източници, са били консултирани и дипломатическите мисии на Сърбия и Северна Македония, които категорично са се противопоставили на формулировката, която би представила кирилицата като "българска азбука".

Партньорът на EUalive в Гърция, Независимата балканска информационна агенция (IBNA), поиска официален коментар от гръцкото Министерство на финансите и съответните власти, но не получи отговор.

Това развитие идва само месеци след като България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. и замества предишните спекулации, които сочеха предимно към Словакия.