Георги Лозанов: Ако навремето не бяхме потъпкани от руския ботуш, сега щяхме да сме много по-ваксинирани

„Отношението ни към ваксините е тъжно, но не е необяснимо. Първата причина да не се ваксинираме е недоверието към политиците и медиците. Това е свързано с поведението на някои хора от този елит, които се появиха пред хората и започнаха фриволно да говорят. Някои лекари пък се опитаха да правят политическа кариера, което източи професионалното доверие в тях. Така изведнъж се оказа, че няма достатъчно авторитетен глас, който да бъде чут, когато се казва да се ваксинираме“, обясни експертът.

Според него втората причина е свързана със слабата модернизация на българското общество: „Ние имаме по-патриархално, по-близко до врачките и мистиката мислене и сме по-склонни така да си обясняваме нещата, отколкото да търсим знанието и науката. Повече вярваме на съседа, отколкото на учените. Просто такова ни е обществото - лелинско, бащинско, в което гласът на науката не буди доверие“.

По думите на Лозанов, обаче, най-тъжната е третата причина: „Това е липсата на достатъчно емпатия между хората. Защото да се ваксинираш, означава не само да пазиш себе си, но и близките си. Да имаш грижа за тях. У нас след годините на комунизми и далавераджийството на прехода, остана усещането, че трябва да надхитриш другия. Ти не го виждаш другия като нормален човек, който може дори да е добър, а някакъв, когото трябва да надхитриш, защото не го виждаш като приятел, а като враг“.