Гореща точка: Етиопия. Приватизация на Нил, икономически интереси и гражданска война

Правителството на Етиопия обяви днес извънредно положение в страната. Сили от северния регион Тиграй набират позиции и властите в етиопската столица Адис Абеба се подготвят за възможно нападение. Опасенията са от избухването с пълна сила на гражданска война, а въоръженият конфликт вече взе и първите си жертви. Самият етиопски премиер призова хората да се въоръжат, за да отговорят на заплахата от Тиграй. 

Напрежението обаче не е от днес или вчера. Двете страни воюват помежду си повече от година. Повод е ситуацията в Тиграй, но в основата е проектът GERD - Големият язовир на етиопското възраждане.

Става дума за масивен водноелектрически язовир, който се строи на река Нил и който предизвика спор между Египет, Судан и Етиопия. Проектът е на стойност над 4.6 млрд. долара и е с площ, по-голяма от тази на град Лондон. За да бъде напълнен обаче са необходими около 74 кубични километра вода, които според плановете на Адис Абеба трябва да бъдат събрани само за 10 години. Тук се намесват интересите и на други държави, през които минава река Нил. Намесват се геополитически интереси в един сух регион, който зависи от водата за много голяма част от поминъка си. 

Нил, най-дългата река в Африка, минава през 11 държави. Единият ѝ основен приток, Бели Нил, извира от Уганда, а другият - Сини Нил - от Етиопия (двата се събират в Хартум). От Сини Нил идва и около 60% от водата, която ползва Египет. Същевременно от 95% от всички египтяни - а те са около 100 млн. и продължават да се увеличават - живеят в райони на не повече от няколко км от Нил. Това прави всяка рязка промяна в нивото опасна.

Рязкото пълнене на толкова мащабна инфраструктура ще се отрази изключително много на живота в региона. 

Какви са икономическите интереси, които играят? Етиопия има за цел да осигури достатъчно енергия за цялото си население. Над 50% от жителите на страната нямат достъп до такава. Другата цел е африканската държава да стане най-големият износител на електроенергия в Африка. Това е най-мащабният енергиен източник на континента, седмият по площ в света, а износът на ток може да донесе близо 600 милиона долара годишно като приход.

Никой не оспорва проекта заради самия проект. Проблемът е в бързината, с която този язовир ще бъде напълнен. В момента Етиопия на практика иска да го напълни с по-голяма скорост, което застрашава редица поминъци. Нил е транспортна артерия, по нея се осъществява търговия, туризъм, голяма част от земеделието е обвързано с водоема. И ситуацията вече рефлектира върху бедното население на граничните райони. 

Проектът е китайски. Изпълнителите - американски. Интересите са много големи и всички заинтересовани страни имат изгода да имитират дейност, същевременно двете страни се тласкат умишлено към ескалация. Ще се разиграе политическата карта. Ще има дипломатически совалки. Междувременно Етиопия ще се превърне в ново поле за сблъсък, а оръжейният бизнес има огромен интерес този конфликт да не се разреши.

В момента Етиопия потъва в най-кръвопролитната си и продължителна гражданска война. За първи път федералното правителство на Етиопия е изправено пред пряко предизвикателство от група, която контролира регионален парламент и има значителен военен капацитет, каквато властва в Тиграй. Конфликтът там е сложен. Вече стотици хиляди хора са загинали от глад, набези на бандити, изнасилвания. 

През есента на 2020 г. напрежението между етиопското правителство и Народния фронт за освобождение на Тиграй (НФОТ) ескалира до военни сблъсъци. В началото на октомври тази година, военните офанзиви се възобновиха след относително затишие. В края на миналата година върху базата на етиопската армия в северната част на Тиграй имаше атака, а Адис Абеба отговори с въздушни удари. Оттогава над два милиона души бяха разселени, а над 400 000 са изправени пред глад заради наложената правителствена блокада върху региона. Това е опасно за цяла Африка. Съседни на Етиопия държави са заплашени от бежанска вълна, проблеми със селскостопанското производство и инфраструктура, хуманитарна криза. 

Ескалацията дойде след като бойци от Тиграй обявиха, че са превзели два стратегически града в Амхара - един от деветте региона в Етиопия, който се намира на границата със Судан. НФОТ твърди, че се бие там, за да попречи на правителствена блокада, която спира достъпа до храна и хуманитарна помощ за Тиграй, от каквато се нуждаят 5 милиона души. Поне 400 000 са в условия, подобни на глад, според ООН. Но стратегическите градове също са близо до пътя, който свързва Адис Абеба с Джибути, пристанището, през което се превозва по-голямата част от вноса и износа на Етиопия. Етиопското правителство пък обвини НФОТ в умишлена ескалация на насилието и нарушаване на човешки права, включително и в екзекуции на десетки цивилни. Управниците на Тиграй отричат.

Според анализатори става дума за "пропагандна война" - и двете страни си разменят взаимни обвинения в груби нарушения на човешки права. Местните хора страдат, но истинските виновници с тлъстите икономически и геополитически интереси потриват доволно ръце в очакване.

Джесика Вълчева