Имен ден празнуват Майя, Мая, Тамара, Еpмeнa, Еpмeлинa, Еpмeнкo

Българският народ нарича този празник Ермия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден.

Обредите са насочено основно към предпазването от змии. В народните представи змиите излизат от своите леговища на Свети четиредесет мъченици или на Благовещение, а на Йеремия излиза техният цар.

В Западна България срещу празника палят огньове, прескачат ги, произвеждат шум и изричат многобройни заклинания, с коит ода прогонят змиите.

На места в Южна България Йеремия се тачи за предпазване от гръм и градушка.

За Пророк Йеремия казват, че е най-тъжния пророк. Бил избран да съобщава на народа си за страшни и тежки бъдещи събития. Хората се плашели от него, никой не искал да слуша ужасяващите му пророчества. Хвърляли го в блатисти ями, затваряли го в тъмници....и в крайна сметка го убиват с камъни. Самият Йеремия е отправял горещи молби към Господ да се смили над народа му, изплакал мъката си по юдейския народ в книгата „Плач Йеремиев”.

За някои всичко това днес изглежда като наивна приказка. НО! Потвърждение на истинността на събитията, описани в „Плач Йеремиев”, направи професор Михаел Юрса. Той превежда клинописни плочки от Месопотамия и открива името на Небо Серсехим, който е направил голям дар за вавилонски храм. Небо Серсехим е бил вавилонски военоначалник по времето на цар Навуходоносор. Участвал е в обсадата на Йерусалим през 587 година преди Христа, предсказана от Пророк Йеремия. Негово е и най-светлото пророчество, че Бог ще изпрати на земята своя син и наследник.

За  българския народ първи май до скоро се свързваше с масови манифестации за деня на труда...някога обаче се вярвало, че на първи май излизал царя на змиите. Йеремия, Ерминден, Ирма, Ерминьото се знаел като празника на змиите. Всички го отбелязвали, за да не бъдат ухапани от змия. Бъдещите майки особено много са почитали този ден, за да се предпазят от ирминясване. Така наричали неведомите болести, причинени от зли очи и сили. Палели се огньове, дрънчели са с тенекии, изричали са заклинания: „Бягайте змии и гущери, че е заран Йеремия, ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци!”

Правели жените венчета от вратига и ги слагали по портите да пази дома от злото. Момите и момците се надпреварвали кой ще събере повече див чесън, заради магическата му сила. Подницата е глинен съд за печене на хляб. На този ден се извършва обредно приготвяне на такива съдове. Жените се пременявали с нови дрехи, накичвали се със специална трева-лепка. С пръсти копаели глинеста почва. Смесвали я с кълчища, козина и плява. Месели всичко това с крака и...пеели песни. Всеки трябвало поне малко да се изцапа с тази смес, за да не го хапе змия през годината. Най-старата жена изработвала нечетен брой подници. Вярвало се, че тези съдове прихващали магическа сила. Утринната росица се събирала в чашка и се пиело за здраве. По някои краища на България събирали вече цъфнали билки и цветя, слагали ги във вода. С тази вода си миели косите, за да се предпазят от главоболие през годината. На други места по страната ни ритуално крадели слама от съседни дворове. Открадната слама се разпръсвала тайно по дома, за да изгони бълхите. На този ден се правели и прогнози за времето на януари, февруари, март и април от следващата година. Ако на Йеремиявали дъжд, тези месеци ще са снежни, а ако е мъгливо през летните месеци хората очаквали градушки.

Българските ни предци са намирали чудни начини да почитат най-тъжния пророк. Нека този светец ни пази не само от змиите, а и от хората със змии вместо сърца!