През 2024 г. България е внесла монети на стойност 33,615 млн. евро, с общ обем 0,527 тона. Само за периода януари–септември 2025 г. вносът вече достига 36,535 млн. евро, а обемът му нараства до 0,698 тона. Данните сочат ясно ускорение спрямо предходната година.

Общият внос от Естония също бележи рязък ръст. През 2024 г. той възлиза на 199,982 млн. евро – увеличение от 106,6% спрямо 2023 г., като делът му в общия внос на България достига 0,4%. За януари–септември 2025 г. стойността вече е 242,995 млн. евро – ръст от 92,1% на годишна база и дял от 0,6% от общия импорт.

До голяма степен този скок се обяснява с поскъпването на златото и среброто през 2024–2025 г., както и с повишения интерес към инвестиционни активи, възприемани като „убежище“ в условията на инфлация и геополитическа несигурност.

Монетите, които България внася, най-вероятно са инвестиционно злато и сребро. През последните години те се радват на засилен интерес сред българските граждани, търсещи начин да съхранят стойността на спестяванията си. В този контекст българите изглеждат напълно солидарни с максимата на американския банкер от XIX век Джей Пи Морган: „Златото е пари, а всичко останало е кредит“.

Традиционното предпочитание към „белите пари за черни дни“ се насочва основно към имоти и благородни метали – избор, продиктуван не само от културни нагласи, но и от историческото недоверие към други финансови инструменти, както и от все още слабо развития пазар на алтернативни инвестиции у нас.

На българския пазар се търгуват всички популярни инвестиционни златни монети – сред тях „Американски орел“, „Виенска филхармония“, „Австралийско кенгуру“, „Китайската панда“, „Крюгерранд“, както и исторически златни емисии от началото на XIX век до Първата световна война. Най-разпознаваеми сред тях остават френските златни франкове, познати у нас просто като „наполеони“.

В края на януари 2026 г. цената на златото преживя една от най-турбулентните си седмици. На 26 януари котировките преминаха границата от 5000 долара за тройунция, достигайки 5100 долара, а в следващите два дни цената се покачи до 5300 и 5600 долара. Последва рязка корекция от близо 11%, като златото завърши седмицата около 4900 долара за тройунция.

Към днешна дата – 2 февруари – благородният метал се търгува на международните пазари на цена малко над 4600 долара за тройунция, което показва колко волатилен, но и колко привлекателен остава този пазар за инвеститорите.