В продължение на четири десетилетия Иран е изградил „икономика на съпротивата“, предназначена да издържи на конфликти, санкции и враждебност с близки и далечни държави. Ислямската република произвежда продукти, които трудно внася, включително фармацевтични продукти, авточасти и бяла техника. Няколкостотинте ѝ електроцентрали са разпръснати из цялата страна – урок, научен след ирано-иракската война през 80-те години на миналия век, отчасти за да се затрудни унищожаването на мрежата. И използва бартер, за да заобиколи санкциите, изнасяйки петрол в замяна на храна и машини.

Този модел, който помогна на режима да оцелее, дори по време на задълбочаваща се икономическа криза, сега е подложен на най-голямо изпитание. Експерти, добре запознати с Иран, твърдят, че въпреки сериозните поражения за иранската инфраструктура от бомбардировките, въпреки растящата инфлация и падането на стандарта на живот, тази „икономика на съпротивата“ засега успява да изпълнява поне част предназначението си.

Въпреки натиска върху икономиката, тя има устойчивостта да оцелее, дори ако войната продължи една година, смятат експертите. Иран има една от най-диверсифицираните и индустриализирани икономики в региона, въпреки дисфункцията и неефективността. Стремежът към модернизация, воден от последния шах през 60-те и 70-те години на миналия век също имат благоприятно за страната последствие.

Теократичният режим и частният бизнес са изградени на тази основа в отговор на десетилетия санкции на САЩ и Запада след Ислямската революция през 1979 г. Те станаха по-умели в заобикалянето на санкциите, изграждането на алтернативни търговски пътища и ускореното заместване на вноса по време на първия мандат на Тръмп, когато той затегна санкциите и откъсна Иран от световната финансова система. Иранската индустрия може „гъвкаво да премине от вносни към местни стоки“, казват експертите и анализаторите.