Исторически вот на недоверие: Румъния остана без кабинет, на ход е президентът

Румъния е шестата най-голяма по население държава в Европейския съюз и ключов член на НАТО на границата с Украйна. Сега страната е изправена пред риск от нова политическа криза и потенциални икономически сътресения, ако не бъдат приети необходимите реформи и бюджетни мерки.

Сега на ход е президентът Никушор Дан, който трябва да започне консултации с партиите за съставяне на ново правителство. Той трябва да намери формула за коалиция в силно фрагментиран парламент, като в същото време гарантира стабилност и продължаване на проевропейската линия на страната.

Падането на кабинета беше ускорено и от политически съюз, който предизвика сериозен шок в Брюксел – крайнодясната партия на Джордже Симион се обедини с лявоцентристката Социалдемократическа партия (PSD), която наскоро напусна управляващата коалиция. Именно това обединение осигури необходимите гласове за сваляне на правителството.

Симион, който е сред най-радикалните гласове в румънската политика, обяви, че целта му е край на „проевропейския модел“, който според него е довел до високи данъци и обедняване. Той настоява за по-националистически и евроскептичен курс, включително ограничаване на помощта за Украйна и противопоставяне на част от политиките на ЕС.

Социалдемократите обаче оправдаха решението си с недоволство от управлението на Боложан и строгите бюджетни съкращения, които според тях са ударили представлявани от тях социални групи. Това сътрудничество между левицата и крайната десница беше определено като тревожен прецедент от европейски политици, които виждат риск от нормализиране на популистки и антиевропейски сили.

Евродепутатът Зигфрид Мурешан предупреждава пред Politico, че подобни коалиции са „дълбоко антиевропейски“, тъй като създават мнозинства с партии, които системно поставят под съмнение ролята на ЕС и неговите политики.

Политическата криза в Румъния се развива на фона на вече съществуваща нестабилност. През 2024 г. страната преживя сериозен скандал около президентските избори, които бяха анулирани заради съмнения за външна намеса. Кандидатът, който тогава водеше, по-късно беше изправен пред съдебни обвинения за опит за преврат.

Икономическата ситуация също е напрегната – инфлацията остава висока, а бюджетният дефицит е най-големият в ЕС. Ако Румъния не изпълни ключови реформи до август, страната рискува да загуби около 11 млрд. евро европейско финансиране. Това допълнително увеличава натиска върху бъдещото правителство.

По време на краткия си мандат Боложан се опита да наложи строги мерки за фискална дисциплина, включително съкращаване на разходи и ограничаване на дефицита. Тези мерки обаче предизвикаха силна обществена и политическа съпротива и в крайна сметка доведоха до разпадането на коалицията.

След напускането на социалдемократите правителството загуби парламентарното си мнозинство, което отвори пътя към вот на недоверие и падане на кабинета. Според анализатори именно решението на PSD да се съюзи със Симион е променило баланса на силите в парламента и е ускорило кризата.

Сега президентът Дан е изправен пред труден избор. Една възможност е да се опита да възстанови широка проевропейска коалиция между либерали и социалдемократи, но отношенията между тях са силно обтегнати. Друга опция е назначаването на технократски премиер – фигура извън партийната система, която да стабилизира публичните финанси и да възстанови доверието на международните пазари.

Ако политическата блокада продължи, Румъния рискува да влезе в период на продължителна нестабилност, който може да засегне както икономиката, така и способността ѝ да поддържа активна роля в ЕС и НАТО.

Какво следва?

След като бъде номиниран с президентски указ, кандидатът за министър-председател разполага с 10 дни, за да внесе в парламента състава на бъдещия кабинет и управленската програма. За да бъде избрано ново правителство, е необходимо то да получи подкрепата на мнозинството от народните представители – 233 гласа.

Ако политическите сили не успеят да формират стабилно мнозинство, румънската конституция предвижда възможност за разпускане на парламента и провеждане на предсрочни избори. Това обаче не е автоматичен процес и е замислен така, че да предотвратява продължителна политическа нестабилност. До разпускане на парламента може да се стигне едва след като две последователни номинации за премиер бъдат отхвърлени в рамките на 60 дни. Дори и тогава решението е в правомощията на президента, който може да направи нов опит за съставяне на кабинет.

Бившият председател на Конституционния съд Аугустин Зегрян подчертава, цитиран от БТА, че предсрочни избори са трудни за реализиране именно заради сложната процедура. По думите му дори при провал на две номинации, президентът не е автоматично задължен да разпусне парламента, а само има тази възможност след консултации с политическите сили. Той уточнява, че конституцията не позволява на държавния глава да действа едностранно по политически причини и че при наличие на ясно парламентарно мнозинство президентът е длъжен да се съобрази с него при назначаването на премиер.

В Румъния до момента не са провеждани предсрочни парламентарни избори, а следващият редовен вот е планиран за 2028 г.