ISW: Украйна откри слабото място на Путин - руските рафинерии

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната.

РБК-Украйна съобщи, че трите рафинерии преработват около 25 млн. тона нефт годишно, или 10 % от годишния добив на нефт в Русия.

Геолокационни кадри, публикувани на 16 март, показват пожар в петролната рафинерия "Сизран" след ударите на дроновете, а губернаторът на Самарска област Дмитрий Азаров заяви, че е имало пожар и в рафинерията в Новокуйбишевски.

На 13 март руският вестник "Комерсант" съобщи, че руските власти наскоро са засилили защитата от дронове в нефтените рафинерии в Новокуйбишевски, Куйбишевски и Сызран след предишни украински удари с дронове, насочени срещу руската петролна инфраструктура, а на 14 март съобщи, че в момента руските нефтогазови и промишлени предприятия са основните купувачи на антидронови системи в Нижегородска област.

Комерсант също така съобщава, че "Роснефт" не е възобновила работата на петролната рафинерия в Туапсе след удара на украински дрон срещу съоръжението на 25 януари, което показва, че ударът от 25 януари вероятно е нанесъл значителни щети на съоръжението.

Руските военни блогъри обсъждаха дали руското Министерство на отбраната (МО) или Росгвардия са виновни за това, че не защитават руските петролни рафинерии, и критикуваха общата руска бюрокрация за забавянето на внедряването на антидронови контрамерки и системи за противовъздушна отбрана за защита на руските оператори на критична инфраструктура от украинските удари с дронове.

Един от руските военни блогъри попита защо Русия не е в състояние да изпълни дори "елементарно решение", като например да копира украинските мобилни огневи групи за защита от удари с дронове.

Изцяло руски проукраински доброволци продължават ограничени трансгранични набези в Белгородска и Курска област. На 16 март Общоруският проукраински руски доброволчески корпус (РДК) заяви, че продължава "ограничена военна операция" в Белгородска и Курска област, и отрече предишни руски твърдения, че Руският доброволчески корпус, Легион "Свобода на Русия" (ЛСР) и Сибирският батальон са понесли тежки загуби при набезите през последните дни.

Руският доброволчески корпус публикува кадри на предполагаеми руски военнопленници, които наскоро е заловила, и призова губернатора на Белгородска област Вячеслав Гладков за среща, за да се договорят за размяната на 25 руски военнопленници.

Руското военно министерство твърди, че руските сили са отблъснали трансграничните набези край Попивка, Сумска област, и в посока Сподарюшино и Козинка в Белгородска област.

Руските власти назначиха Борис Ковалчук, син на обявения за "личен банкер" на руския президент Владимир Путин Юрий Ковалчук, на длъжност в администрацията на руския президент. Руската информационна агенция РБК, позовавайки се на запознати източници, съобщи на 15 март, че руските власти са назначили Борис Ковалчук за заместник-ръководител на Дирекцията за президентски контрол - отдел в администрацията на президента на Русия, който следи как руските федерални и регионални власти изпълняват заповедите и указанията на президента Владимир Путин.

На 6 март руското издание "Комерсант" съобщи, че Ковалчук е напуснал руската енергийна компания "Интер РАО", която е оглавявал в продължение на 15 години, и че руските власти първоначално са дали на Ковалчук четири позиции, от които да избира - ръководител на руската държавна енергийна компания "Газпром", ръководител на руската държавна петролна компания "Роснефт", заместник министър-председател по въпросите на горивно-енергийния комплекс или губернатор на Санкт Петербург.

На 12 март агенция Блумбърг също така съобщи, че руските власти обмислят да назначат Ковалчук за министър на енергетиката на Русия.

Ковалчукови също така са дългогодишни приятели на заместник-ръководителя на руската президентска администрация Сергей Кириенко, който придобива все по-голямо влияние върху Путин след началото на пълномащабната инвазия.

Новата позиция на Борис Ковалчук в администрацията на руския президент подсказва, че както семейство Ковалчук, така и по-широката фракция на Кириенко придобиват все по-голямо влияние в Кремъл и сред самия Путин.

Руските власти заплашиха руските нарушители на изборния процес.

На 16 март руският опозиционен в. "Север" съобщи, че руските власти са образували най-малко 15 наказателни дела в цяла Русия за опити за нарушаване на изборите и са изпратили най-малко двама души в центрове за предварително задържане.

Председателят на руската Централна избирателна комисия (ЦИК) Ела Памфилова заяви, че "простосмъртни" са се опитали да нарушат процеса на гласуване, като са извършили палеж или са повредили урни в 29 избирателни секции в 20 руски федерални субекта.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви, че руските граждани, които се опитват да нарушат изборите, са "мошеници" и "предатели", които могат да бъдат обвинени в престъпна дейност за възпрепятстване на упражняването на избирателните права.

Медведев заплаши, че опитите за нарушаване на изборите са форма на "пряка" помощ за Украйна и на извършителите може да бъдат повдигнати обвинения в държавна измяна.

Депутатът от Държавната дума на Русия Яна Лантратова заяви на 16 март пред руската държавна информационна агенция РИА Новости, че депутатите от Думата подготвят законопроект, който ще увеличи строгостта на присъдите за руснаци, които се опитват да нарушат изборното законодателство .

Съобщава се, че законопроектът предвижда по-строги наказания от пет до осем години затвор за нарушаване на изборите.

Лантратова заяви, че депутатите от Думата подготвят законопроекта възможно най-бързо, за да имат руските законодатели време да го приемат преди парламентарните избори в Русия през 2026 г.

Малко вероятно е изолираните обществени протести срещу президентските избори в Русия и руския президент Владимир Путин да повлияят на хода или резултата от режисираните президентски избори в Русия, но е възможно служители на Кремъл да реагират бързо на тези инциденти от опасения, че продължаващите нарушения ще опетнят усилията на Кремъл да представи изборите като обединение на Русия около Путин.

На 15 март страните от Групата на седемте (Г-7) направиха съвместно изявление, в което предупредиха Иран да не предава балистични ракети или свързани с тях технологии на Русия.

Г-7 заяви, че е готова да реагира бързо и координирано, ако Иран предостави на Русия балистични ракети или свързани с тях технологии, включително чрез нови и "значителни мерки" срещу Иран.

В изявлението на Г-7 не се уточнява какви могат да бъдат тези мерки, но високопоставен служител на САЩ съобщи пред журналисти, че един от разглежданите варианти е ефективна забрана на полетите на Iran Air до Европа.

В края на февруари 2024 г. Ройтерс съобщи, че ирански източници са заявили, че Иран е започнал трансфер на балистични ракети към Русия и че Русия вече е получила 400 ирански балистични ракети с малък обсег.

Западни медии съобщават на 15 март, че висш американски служител е заявил, че Съединените щати и техните съюзници обаче не са потвърдили, че Иран е прехвърлил ракетите на Русия.

Съобщава се, че през последните месеци Русия и Иран са водили преговори за прехвърляне на ирански балистични ракети с малък обсег, тъй като Русия продължава все повече да разчита на Иран за ключови компоненти и оръжия за военните си усилия в Украйна.