Изборите пред провал заради машинното гласуване

Причината за това е, че Централната избирателна комисия не е подготвена да осигури необходимите 12 500 машини за вота, като по предварителни очаквания в Комисията е трябвало да бъдат намерени едва 500 машини за 500 секции. С решение на Върховният административен съд обаче Комисията се задължава да подготви машинно гласуване във всяка една от секциите за вота.

Както Фрог вече писа, за последните три години от въвеждането на машинно гласуване в изборния кодекс, нито ЦИК, нито някое от вече четирите управлявали правителства не поде мерки за закупуване на машини за машинното гласуване. Вместо това те бяха наемани, при това на доста висока цена, а обществените поръчки за наема всеки път бяха печелени от "Сиела Норма" АД, собственост на един от основните ръководители на ДБГ Веселин Тодоров.

Какво предстои оттук нататък?

Ако ЦИК се съобрази с решението на Върховния апелативен съд и постанови във всяка секция да се гласува машинно, за по-малко от два месеца трябва да бъдат осигурени 12 500 машини за гласуване. Дори и отново да се прибегне до по-евтиния вариант с наемането им, вместо купуване, сумата която ще трябва да бъде заплатена е огромна и граничи с бюджета за подготовката на целия изборен процес.

Проверка на Фрог показа, че на последният президентски вот са наети 500 машини, а цената, която е изплатена на "Сиела Норма" АД, е 930 000 лв. с ДДС. Простата сметка показва, че за наема на всяка една машина са платени 1860 лв.

Умножаваме тази цена по 12 500 и разбираме, че ЦИК и Министерски съвет ще трябва да извадят близо 23 250 000 лв. само за наемането на машините. Припомняме, че според официални сметки на служебния Министерски съвет вотът щеше да струва около 30 млн. лв.

Проблем след проблем

Решението с наемането на машините обаче създава и допълнителни проблеми, не само от финансово естество. Ако те бъдат наети, след това ще трябва да бъдат върнати на фирмата доставчик. Няма гаранция, че в нестабилната политическа обстановка в България няма да се наложи да бъдат използвани пак след година или дори след няколко месеца. На практика това означава, че за всеки вот трябва да бъдат давани по над 20 млн. лв. за наем на машини.

Ако те бъдат купени, цената може да нарасне значително. Точната цена на всяка такава машина не би могла да бъде определена без конкурс, но се очаква да е в пъти по-висока от тази за наемането й.

Остава и проблемът с логистиката. Едва ли има фирма, която да е подготвена в толкова кратки срокове да достави такъв огромен брой машини. Дори и да е така, то компанията би била в правото си да завиши допълнително цената заради извънредното търсене.

Избирателните комисии в страната пък масово не са обучени да провеждат изборния процес чрез машини. Експерименталното машинно гласуване не обхвана достатъчно голям брой секции през годините, а географията му бе силно ограничена. Как за по-малко от два месеца хиляди членове на Секционни избирателни комисии и Районни избирателни комисии ще бъдат обучени да координират машинно гласуване е изключително сериозен въпрос, чиито отговор е по-скоро негативен.

С оглед на гореизброеното сянката над предстоящите избори е повече от сериозна. Тяхната цена и организация могат да предизвикат хаос, които на практика да опорочи и дори провали вота.

Михаил Кръстев, Frognews