Изкукали юристи плашат и разсмиват пред очите на Темида

Еми Мариянска

Мъж в костюм и вратовръзка, с мексиканско сомбреро и ученическа раница на гърба атакува с весели възгласи стъпалата пред Съдебната палата в столицата. „О, слънчице, ти ли си жената на адвокат Н?” Без да дочака отговор, странният мъж ме хваща под ръка и ме повежда със себе си. „Не, аз съм колежка на адвоката...” Опитвам се да се измъкна от захвата, но не успявам. Наблюдават ни поне 50 души, които смутено правят път на странника с екстравагантната капела. Това бе съдията, с когото имах среща. В кабинета си мъжът извади неочаквано от раницата малко коте
набута го в ръцете ми и излезе. Бях в недоумение какво да правя.”

Случката разказа неотдавна известен адвокат за първата си среща с дългогодишен съдия.

В магистратурата работят много интелигентни и оригинални юристи. Някои пишат стихове, рисуват, свирят на различни инструменти. Има и немалко странни птици. За корумпираните да не говорим, те са в ресора на Красьо Черничкия от Плевен.

Николай Колев-Босия, който е имал не една и две срещи с магистрати, пише: „Преди преврата на 11 ноември 1989 г. съдебната система беше подчинена на два центъра. Единият бе под контрола на БКП, а вторият – на Държавна сигурност. И докато БКП в един момент започна да гледа по-формално на нещата, то ДС овладя кадрово правосъдието. Още по времето на Тодор Живков имаше множество разработки срещу прокурори, съдии, следователи и адвокати. Когато ме заведоха в Старозагорския затвор, едно от първите неща, които научих, е кои адвокати с кои следователи, прокурори и съдии са свързани и каква е мизата да се намали или отмени присъда. Кирил Рашков (цар Киро) например ми каза, че ще му дадат 15 години, а родата му ще се размине с две условни присъди. Каза ми на кого колко злато и пари е дал. В началото не му повярвах, но след като пристигна окончателната присъда, се оказа, че е бил 100% прав. Тогава научих имената на Петър Корнажев, Даниела Доковска, Рени Цанова, Димитър Попов ( Митко Паричката) и други лица, свързани със системата за печелене на пари и измъкване от затвора. Това, което става сега, беше заложено още тогава.” У нас във всичките го¬дини на прехода се спасяваше от дело всеки кихнал преди зимния грип, както и всеки, който можеше да „кихне” в паничката на ма¬гистратите. Накрая всички дружно обявиха Филчев за луд. Което едва ли е изненадало някого.

Куку ли е Филчев?

Диагнозата му вече е публична тайна – параноя плюс шизофрения. Взривоопасна смес от страх, мания за преследване и комплекси, съчетани с непредсказуемо поведение и крайна агресивност. Признаците, твърдят негови колеги, се знаели от години, но това не му попречи да бъде главен прокурор от 1999 до 2006-а. След изтичането на мандата му бе изпратен в Казахстан „на завет”, за да се успокоят обществените страсти, но името му отново изплува покрай акция „Октопод”. Той не понася критика и бързо се „газира”, нарича журналистите „клозетни драскачи” и не ги изслушва, като предварително е подготвен с отговор от рода на „тук е плод- зеленчук”. Специалисти-психолингвисти пък установиха, че п р е д и да излъже, извърта главата си надясно. Твърди, че не познавал добре доц. Алексей Петров, ма¬кар двамата да са обсъждали по съседски „уличното осветление” и „почистването на градинката” на частната ул. „Арарат”. Филчев лансира внушението, че покойният прокурор Колев е бил наркотрафикант. Заради противоречивите му изказвания мнозина вече са на мнение, че ако не от друго, то със сигурност страда от Алцхаймер. Черешката на тортата беше изявлението му, че му е „време да умре”, понеже такава била „родовата му традиция”. Мрачните му мисли не му вършат особена работа. Защото версиите, че е замесен в убийствата на Николай Колев и на ямболска¬та адвокатка Надежда Георгиева, продължават да витаят в публичното пространство.

повече четете във в. Торнадо, бр. 2