Живот на един хеликоптер време

България и Хърватия. Това са двете държави в Европа, които не разполагат с такава сертифицирана техника. Загреб обаче е в процедура на откриване на подобна служба. Въпрос на месеци е там да заработи системата HEMS (Helicopter Emergency Medical Service).

Казано с по-прости думи - месеци делят България от това да се превърне в единствената европейска държава без спасителен хеликоптер. Единствената европейска държава, в която спасителните служби часове наред да мъкнат по баирите пострадал на носилка и да се молят той да оживее и времето да е на негова страна. Звучи неприятно. Но реалността у нас е такава - неприятна.

Защо отново говорим за това? Заради акцията по спасяването на Владимир Каролев. Икономистът бе в неизвестност, след като отишъл да кара сноуборд, а спасяването му продължи над 10 часа. Ако имаше хеликоптер, той щеше да бъде транспортиран в рамките на около 2 часа - в пъти по-бързо. Това увери сам директорът на Планинската спасителна служба Емил Нешев пред агениця "Фокус".

Състоянието на Каролев остава тежко, но за щастие - стабилно. Въпрос на спекулация е щеше ли сюжетът да се развие по-добре, ако транспортирането му до лечебно заведение е било по-бързо. Но при обръщането на каруцата пътищата са много.
Истинският въпрос е - защо при всеки планински инцидент се завърта касетата за липсващия в България спасителен хеликоптер? Темата, впрочем, бе на дневен ред и преди месеци.

В началото на месец януари тази година в Стара планина се губят няколко туристи. Загива един човек. Акцията по спасяването на оцелелите трае 11 часа. На фона на тази сага отново се заговори за продадения през 2019 г. единствен подобен хеликоптер, който отишъл в Грузия заради невъзможността на фирмата да го поддържа.
Какво се случи в близките до този инцидент дни?

Бившият вече премиер Бойко Борисов се качи на правителствения хеликоптер, за да инспектира по въздух някоя магистрала. Да се види от птичи поглед чудото на българската инфраструктура, построена от Неговите ръце (почти). Постъпката бе грозна, арогантна, цинична.

Но от тогава до днес са минали няколко месеца, а за спасителен хеликоптер спря да се говори. Но сякаш сме фатално обречени да пускаме касетите на печалните си липси при всеки подобен инцидент.

“Дете е убито след токов удар от шахта? Нямаме контролни институции… Кой е виновен? Защо не се правят проверки?”

А от тогава до днес колко шахти в столицата са били обезопасени? Едва 30, на един единствен столичен булевард - “Ал. Стамболийски”. Това според сметката на “Свободна Европа” е около 0.75% свършена работа от обещаното от “отговорните институции и лица”. След смъртта на 16-годишния Людмил бяха дадени грандиозни заявки - че на шахтите ще има датчици, за да се помогне за тяхното обезопасяване. В момента намерението на местната власт в София е до края на месец май шахтите с датчици да бъдат 100, казаха от пресцентъра на Столична община. Ако това се случи - в края на май, когато ще са изминали три месеца и половина от трагичния инцидент, едва 2,5% от шахтите в града ще бъдат снабдени с датчици.

Тоест почти половин година би отнело да се постигнат печалните под 3% успеваемост. А за шест месеца каруцата може да се обърне няколко пъти и да завъртим касетата отново…

Един хеликоптер време. Една крачка встрани. Така се измерва разстоянието между живота и смъртта у нас.

Джесика Вълчева