Живот на режим: Безводието вече е част от ежедневието в десетки селища

Жителите, които вече разчитат на подвижни цистерни и ограничени количества бутилирана вода от малкото магазини в района, се намират в критично положение. В село Горна Студена, където населението е спаднало от 2000 на около 250 души, водата все пак не достига. Основният водопровод там е положен още през 1938 г. и е ремонтиран само при аварии.

„Проблемът е неглижиран с години. Водата не стига дори и за малкото хора, които са останали тук“, коментира кметът на селото Пламен Иванов, цитира го БНТ.

Кметът на Свищов Генчо Генчев обясни, че ниското ниво на кладенците е основната причина за водната криза, а загубите във водопреносната мрежа в Горна Студена достигат до 70%.

Общината е изпратила сигнал до Министерския съвет и до Държавния резерв с искане за спешна доставка на минерална вода за засегнатите села.

Дългосрочното решение обаче изисква изграждане на водопроводни връзки със съседни селища и пълна подмяна на мрежата, за която са необходими над 1,5 млн. лева.

Водната криза – капка безотговорност в море от забравени села

Безводието в селата на община Свищов е само част от национален проблем, превърнат в местна трагедия. Трайното засушаване е реалност, но липсата на инвестиции, дългогодишната институционална пасивност и липсата на визия за поддръжка на основна инфраструктура я превръщат в бедствие.

Водата не е лукс, тя е право и нужда. Когато в 21 век села в Дунавската равнина разчитат на цистерни и бутилки, това е провал – не само на местната администрация, но и на държавата. Проблемът в Горна Студена е на повече от 80 години. Ремонтите по аварии са "кръпки върху сух кладенец".

Вместо системни решения – като свързване със съседни водоизточници, устойчиво управление на ресурса и подмяна на мрежите – жителите получават временни облекчения и дългогодишно забвение.

Случаят в Плевен

Плевен често се посочва като показателен пример за водна криза, защото съчетава всички основни причини, които застрашават водната сигурност в България. Като голям областен град, Плевен показа, че дори урбанизирани и добре развити територии не са защитени от безводие. Причините бяха комплексни: остаряла и амортизирана водопреносна мрежа с огромни загуби, трайно засушаване и спад на водните нива в източниците, както и липса на навременна и адекватна институционална реакция.

В края на 2024 г. и началото на 2025 г. град Плевен и околните населени места преживяха тежка водна криза, която засегна десетки хиляди души. През октомври и ноември миналата година беше въведен строг воден режим – спиране на водата между 10:00 и 18:00 ч., както и през нощта между 22:00 и 6:00 ч. По оценки в медиите над 60 000 до 90 000 души останаха без достъп до редовно водоснабдяване, а по официални данни от януари 2025 г. броят на засегнатите е бил 115 723 души – около 2,6% от цялото обслужвано население в региона.

Кризата оказа сериозно въздействие върху ежедневието – болници, детски градини и училища не можеха да поддържат хигиенни условия, а в много търговски обекти дори тоалетните бяха неизползваеми. Причините бяха комплексни: от една страна – трайното засушаване и спадналото водно ниво в кладенците и водоизточниците, а от друга – критично остарялата и амортизирана водопреносна мрежа, изградена десетилетия по-рано и губеща до 70% от водата.

Въпреки общественото напрежение, институциите реагираха бавно – режимът продължи седмици наред, обсъждано беше дори обявяване на бедствено положение. Впоследствие бяха въведени частични облекчения и активирани временни системи, но проблемите останаха нерешени в дълбочина.

Плевенската криза напомни колко уязвима е водната сигурност в много региони на страната, особено при липса на инвестиции, климатична адаптация и превантивно управление.