Какви са правата на колекторите и какво да правим, когато ги надвишават: Съвети от МВР

Колекторските фирми са търговски дружества, които събират просрочени задължения на физически и юридически лица към различни кредитори – банки, мобилни оператори, доставчици на услуги и други компании. Те действат по два основни начина. В първия случай изкупуват дълговете чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия), при който първоначалният кредитор прехвърля правата си върху дълга. Във втория случай работят като пълномощници на кредитора и събират задълженията от негово име.

От МВР предупреждават, че в практиката често се наблюдават действия, които излизат извън допустимите граници – психологически натиск, подвеждаща информация, агресивна комуникация и опити за принуждаване към незабавно плащане. Според експерти тези фирми често разчитат на страха и непознаването на закона, което може да доведе до прибързани и неблагоприятни за гражданите решения.

От ведомството дават конкретни съвети за реакция в подобни ситуации. Гражданите трябва да запазят спокойствие и да не вземат решения под натиск или по време на телефонен разговор. Не бива да се поддават на заплахи, агресивен тон или кратки срокове, нито да извършват незабавни плащания, тъй като дори частично плащане може да се тълкува като признание на дълга. Не се препоръчва и признаване на задължение по телефона.

Важно е да се изисква ясна идентификация на фирмата и служителя, както и основанието за контакта. Лични данни като ЕГН, адрес или банкова информация не трябва да се предоставят по телефона. Гражданите имат право да изискат официални документи по имейл или по пощата, включително доказателства за дълга и евентуален договор за цесия или пълномощно.

От МВР съветват още да се провери дали задължението не е погасено по давност – за периодични плащания като сметки за ток, вода или телефон тя обикновено е три години. Не е препоръчително да се подписват споразумения за разсрочване без консултация, тъй като това може да възстанови вече изтекла давност. Гражданите могат да ограничат комуникацията и да поискат тя да се води само писмено.

От министерството подчертават, че колекторските фирми нямат право да извършват принудително събиране на дългове. Това може да стане единствено чрез съдебен изпълнител след съдебно решение.

При съмнение за реален дълг е важно да се провери кой е действителният кредитор – първоначалната компания или колекторската фирма. От МВР напомнят, че неправилно извършено плащане може да доведе до повторно търсене на същата сума.

Самото събиране на дългове не е престъпление, но такова има, когато се използват заплахи, изнудване, представяне за държавни органи, системен тормоз или действия с цел сплашване и принуда. В подобни случаи гражданите трябва незабавно да сигнализират полицията или прокуратурата.

При съмнения за неправомерни действия или спорни вземания от МВР препоръчват преди всякакви действия да се потърси правна консултация.