Кичашки: Референдумът на Слави - мощно оръжие срещу олигархията

Ето и цялата позиция на Петър Кичашки:

"..Очевидно имаме фасадност на демокрация – уж има избори, уж има представителност, уж решенията трябва да ги взимат отговорните институции, но често всичко това е просто фасада, зад която прозират задкулисни интереси и олигархични договорки. Имаме тежка институционална криза,  хората с кожата си усещат, че решенията за тяхното бъдеще не се взимат в легитимните институции, а в някакви други формати, чийто основен интерес е запазването на уюта на олигархията.

За мен от ключово значение е въпросът с намаляването на партийните субсидии. Нашето Движение „Модерна България“ отдавна говори активно по този въпрос, а през 2013 г. направихме и серия от протестни акции срещу огромните партийни субсидии. Трябва хората да знаят, че субсидиите в Германия, най-богатата страна в ЕС, са десет пъти по-ниски от субсидиите в България, най-бедната страна в ЕС. Огромните субсидии, докато народа тъне в мизерия, са пир по време на чума. Над 140 млн. лв. на мандат си разпределят партиите и за съжаление, виждаме за какво отиват тези пари – за поддържане на партиен апарат, за рентиерстване и медиен комфорт, но не и за правенето на политика. Субсидиите са хубава идея, но у нас тя бе развратена. От инструмент гарантиращ независимост от бизнес-кръгове, тя се превърна в способ за издръжка на огромни партийни служби и службички, които превръщат политиката в чиновничество. Да не говорим, че субсидиите в този гигантски размер не решиха нито един проблем – нито е намаляло влиянието на едрия капитал в партиите, нито те са станали по-независими и по-обърнати към гражданите. В този смисъл при партийната субсидия е същото като разликата между отровата и лекарството – важна е дозата.

Не бива да се подминава и въпросът с мажоритарното гласуване. Дълго време съм  бил застъпник на идеята за гласуване с работещи преференции. Уви, изпитах на гърба си, че партийните машинарии не позволяват на преференцията да сработи. Тя или не се брои, или се изкривява и манипулира. Затова си давам сметка, че имаме нужда от промяна, която може да дойде през мажоритарно гласуване. Но не мажоритарно гласуване от англо-саксонски тип, а от френски. В англо-саксонската система се толерира двупартиен модел и се намалява представителността на избраните органи, докато във френския модел се дава доста по-голямо представителство в избраните органи.

Представете си страната да се раздели на 240 малки едномандатни избирателни райони. При избори в тях се избират депутати в два тура по подобие на местни или президентски избори. С тази разлика, която можем да взаимстваме от френската система, че на на втори тур не
отиват само първите двама, а всички, които са изкарали над 12,5% (или 1/8) от гласовете. Тази система позволява разгръщане на много по-широко електорално ветрило, позволява на граждански организации, местни партии и отделни личности, които имат своята подкрепа в даден район, но нямат национална мрежа, да бъдат избрани. Това ще позволи да се разшири представителството и да се избегне партийният монопол. На много места електоралната карта значително ще се промени и в парламента ще влязат личности, които днес не намират място в партийните листи. Искам да попитам гласовете, които ще кажат, че така местни бизнеси ще си купят представителство в парламента, да не би такива бизнесмени да не си купуват представителство и сега? Даже имат цели парламентарни групи! В крайна сметка всяка електорална система има за цел да реши един основен въпрос – как да се постигне по-голямо представителство на гражданите в избраните държавни органи.  Ако мажоритарни избори по френски модел могат да решат този въпрос, то аз казвам да опитаме!

Въпросът за задължителното гласуване е спорен, тъй като за мен като юрист това може да се реши само от Велико Народно събрание. Но все пак трябва ясно да се каже, че е много по-добре гражданите да решат на референдум дали искат задължително гласуване или не, отколкото това решение да се взима в нечий задимен партиен кабинет! Очевидно имаме проблем с демокрацията по нашите ширини, очевидно тя е болна. Не смятам, че задължителното гласуване непременно ще я излекува, но ако гражданите сами решат да въведат такава мярка, това ще значи, че като общество сме достатъчно зрели, за да търсим решения за проблемите си.

Заради всичко това смятам, че референдумът може да смени системата. Той няма, разбира се, априори и с магическа пръчка да реши всичките проблеми у нас. Всички сме наясно, че не процедурата за избор на депутати, а бедността и тоталната доминация на олигархията са големите проблеми пред страната. Но човек не може да реши тези проблеми, ако няма нужния инструментариум. За да се преборим с олигархията, имаме нужда по-здрава и по-жизнена демокрация, чиято имунна система да е достатъчно силна, за да отхвърли външните влияния и да върне вземането на решенията в органите, избрани от хората именно да решават проблемите им. Един референдум за промяна на партийно-политическия модел може да ремонтира именно тези дефекти, може да промени трайно настанилото се в обществото ни усещане, че изборите не решават нищо. Да, ако хората си върнат доверието в демократичните процеси, това няма априори да реши проблема им с празния хладилник. Но референдумът може да ремонтира единственото оръжие, което хората имат срещу олигархията – демокрацията. А народ, който е въоръжен с това оръжие, е опасен противник."