Красьо Черничкия призна, че познавал магистрати

В края на делото си за лъжесвидетелстване подсъдимият даде подробни обяснения пред Софийския районен съд (СРС), в които заяви, че прокурор Първолета Никова го е питала не изобщо за магистрати, а конкретно за такива, които да са му искали или предлагали пари.

Това се случило на 24 юни 2009 г. в СГП, където Георгиев отишъл заедно с приятеля си адвокат Красимир Данков. Разговорът му с Никова започнал "дружески и опознавателно", като в началото обвинителката попитала юриста за кариерното развитие на техни общи колеги прависти от Плевен.

"Тогава ми беше зададен въпрос познавам ли магистрати, които в някакво питейно заведение да си ми предлагали или аз на тях сумата от 200 000 лева или евро. Аз отговорих, че не познавам такива магистрати", разказа бизнесменът.

Това обаче не ставало ясно от протокола за разпит, подписан от Георгиев, тъй като по думите му "случайно или не" не са били отразени въпросите на прокурора. Подсъдимият добави, че тогава не успял да реагира, тъй като досега никога не е имал досег с правосъдието и вниманието му не било толкова изострено.

Освен това прокурор Никова се интересувала дали Георгиев се познава с Йовко Стоев, на което той отвърнал, че сигурно става въпрос за члена на ВСС Стойко Стоев и обяснил, че го познава "от 3-4 години като общи познати". Имало и въпроси за БМВ с регистрационен номер 8888, собственост на фирмата на Георгиев, както и за пропуск за служебния паркинг на Окръжния съд в Плевен, какъвто подсъдимият не притежавал.

Първолета Никова питала конкретно само за още двама магистрати – назначения впоследствие за апелативен прокурор на Пловдив Иван Даскалов и окръжния съдия на Плевен Румен Лазаров. За първия Георгиев казал, че не го познава, но знае, че е "прокурор в Пещера или Пловдив". За Лазаров отговорил, че го познава, "тъй като градът не е толкова голям". Заявил и, че не знае за "никакви списъци с магистрати, които трябва да гласуват за конкретни назначения".

Георгиев говорил с магистрати за строителство, фитнес, лични услуги и за "нещата от живота"

След като Георгиев завърши обясненията си, съдия Ваня Горанова го попита за отношенията му с повечето магистрати, които са давали показания по делото. Първо бе споменат шуменският съдия Тодор Тодоров. Той стана известен след разрастването на лобисткия скандал във Висшия съдебен съвет (ВСС) през пролетта на 2009 г., като единственият замесен, който призна, че е говорил с Красьо Черния за уреждане на подкрепа в съвета за конкретно назначение – конкурсът за шеф на Районния съд в Шумен.

"Вижте, аз познавам много хора и честно казано, когато го видях тука... Да, познавам го по физиономия. Беше ми звънял за нещо, виждали сме се максимално един път. Сега, вече тук разбрах, че е съдия в Шумен. Бизнесът и животът ми така се развиха, че познавам много хора и не мога да си спомням разговори отпреди време. Не си спомням да сме имали някакви конкретни отношения с развитие във времето, които да са предполагали повече контакти и срещи", каза по отношение на Тодоров подсъдимият във вторник.

Самият магистрат разказа пред СРС, че в края на септември 2010 г. се запознал с Красьо чрез техен общ познат журналист от Шумен. Двамата се срещнали в кафене до Съдебната палата, когато Тодоров бил на изслушване като кандидат във ВСС. Тогава бизнесменът му обяснил, че може да осигури подкрепа от 15 членове на съвета. Впоследствие Тодоров бе понижен в ранг заради този разговор.

Последва въпрос за отстранения покрай скандала апелативен прокурор на Пловдив Андрея Атанасов, който бе сред малкото магистрати на ръководни постове, уличени за контакти с Георгиев, които отказаха сами да подадат оставка.

"Трудно ми е да кажа кога сме се запознали – не защото е магистрат, а защото беше преди време. Тогава не знаех, после разбрах, че е прокурор. Виждали сме се в София", спомни си бегло подсъдимият без да може да уточни какви са били поводите за срещите им.

Запитан за прокурорите Петър Василев от Стара Загора и Петър Мидов от Хасково, Красимир Георгиев заяви пред съда, че се запознал с двамата случайно, когато видял свой познат с тях в кафенето "Музея" до президентството и седнал на тяхната маса. Кой е бил познатият и за какво са говорили, не успя да си спомни.

"Някои ми бяха познати, но не чак толкова познати, че да си ги спомня", отговори подсъдимият на въпрос на съда кои са били другите събеседници на масата. В опит да се сети къде точно се намира заведението, Георгиев предположи, че е на пресечка на столичните улици "Леге" и "Сребърна", вместо "Съборна".

"На Петър Мидов ми бяга физиономията, но ако е човекът от Хасково, той беше на същата маса, на която беше и предният – Петър Василев, който беше от Стара Загора", уточни Черничкия и допълни, че "със сигурност" си е разменил номера с този на Мидов, тъй като това е "нормална практика".

За освободения от ВСС заедно със Стойко Стоев Иван Димов подсъдимият коментира, че първоначално го мислел за политик. Контактите им се изчерпвали с интерес от страна на Георгиев да строи в родния град на магистрата Сливен. Спомените на строителния бизнесмен бяха доста рехави и по отношение на взаимоотношенията му с плевенските магистрати Димитър Захариев, Николай Господинов и Димитър Кирилов, с когото се сети, че е тренирал в една зала.

"С никого от тях не съм говорил за магистрати, конкурси, избор, назначения", категоричен бе в края на заседанието във вторник Георгиев.

Делото срещу Красимир Георгиев продължава на 22 февруари, когато се очакват пледоариите на двете страни. 

Срещу Красьо Черничкия тече и процес за укриване на данъци в Софийския градски съд. За разлика от делото за лъжесвидетелстване обаче той върви при закрити врата, тъй като прокуратурата приложи в материалите по казуса телефонните справки на Георгиев, въпреки че те нямат никакво отношение към доказването на данъчното престъпление.