Кремъл ограничава още руснаците в интернет. Харчи още 59 млрд рубли

Кремъл отделя около 59 млрд. рубли (около 648 млн. долара) за укрепване на техническите си възможности за ограничаване на интернет трафика в суверенния си интернет. Руската служба на Forbes съобщи на 9 септември, че е получила документи по руския федерален проект "Инфраструктура за киберсигурност", в които подробно се описва как Роскомнадзор ще похарчи 59 млрд. рубли между 2025 и 2030 г., за да актуализира своята система за "технически средства за противодействие на заплахи" (TSPU), която Кремъл използва за блокиране на определени уебсайтове. 59-милиардният бюджет е приблизително 86% от 68-те млрд. рубли (около 747 млн. долара), които Кремъл отделя за по-широкия федерален проект "Инфраструктура за киберсигурност". Съобщава се, че тази актуализация на TSPU ще включва модернизация на съществуващите системи и инсталиране на нови системи, за да се отчете нарастването на потребителския трафик. Forbes отбеляза, че модернизирането и увеличаването на системите на TSPU ще увеличи способността на Роскомнадзор да блокира виртуалните частни мрежи (VPN), които руснаците могат да използват, за да заобиколят ограниченията на Роскомнадзор за това кои уебсайтове могат да разглеждат, докато са в Русия.

Ръководителят на Роскомнадзор Андрей Липов по-рано заяви, че службата е завършила оборудването на всички комуникационни възли на TSPU през септември 2023 г., а ръководителят на Центъра за специални проекти на Главния радиочестотен център на Роскомнадзор Сергей Темни заяви още през юни 2024 г., че Роскомнадзор вече не купува чуждестранно оборудване за и работи за замяна на съществуващото чуждестранно оборудване за TSPU с алтернативи местно производство.

Преди това Роскомнадзор е използвал TSPU, за да ограничи достъпа до X (бивш Twitter), а наскоро вероятно е направил същото и за YouTube. Напоследък Кремъл активизира усилията си да накара руснаците да изоставят западните сайтове и социални медии в полза на одобрените от Кремъл алтернативи. Кремъл вероятно се опитва да балансира между насърчаването на автоцензурата като самовъзпиращ фактор сред руските ултранационалисти и други критици на руските власти и налагането на действителни технически ограничения върху достъпа до информация и интернет услуги.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън потвърди на 10 септември, че Иран е изпратил балистични ракети с малък обсег на действие (БРПД) на Русия на фона на нарастващото международно напрежение заради подкрепата на Техеран за руската война в Украйна.

Блинкън не уточни обема на доставките на балистични ракети, но предупреди, че руските сили вероятно ще ги използват на бойното поле "до седмици". Ирански официални лица продължават да отричат, че Техеран е изпратил оръжия на Москва.

Британският вестник The Times, позовавайки се на източници от украинското разузнаване, съобщи, че на 4 септември Иран е доставил на Русия над 200 ракети тип "Фатех-360" през пристанище в Каспийско море, а ISW продължава да оценява, че през следващите месеци Русия ще използва доставените от Иран въоръжения за удари по украинската критична инфраструктура, като по този начин ще облекчи натоварването на вътрешния капацитет на Русия за производство на ракети.

На 10 септември Блинкън и външният министър на Великобритания Дейвид Лами потвърдиха, че САЩ и Обединеното кралство са "напълно единодушни" по отношение на необходимостта от справяне с иранското влияние както в Украйна, така и в Близкия изток. Франция, Германия и Обединеното кралство съвместно осъдиха доставките на ирански балистични ракети и подчертаха, че предприемат стъпки за отмяна на двустранните въздушни услуги с Иран, идентифициране на лица и организации, участващи в иранската програма за балистични ракети и в трансфера на балистични ракети за Русия, и налагане на санкции на руски товарни кораби.

Русия и Китайската народна република (КНР) продължават да търсят различни пътища за военно-техническо сътрудничество. Заместник-държавният секретар на САЩ Кърт Кембъл заяви пред POLITICO, че КНР оказва на руската отбранителна индустрия "много съществена" подкрепа в замяна на секретни руски военни технологии. Кембъл подчерта, че КНР не просто доставя продукти с двойна употреба на Русия, но и полага "значителни усилия да подпомогне поддържането, изграждането и диверсификацията на елементите на руската военна машина". Кембъл предупреди, че в замяна Русия изпраща на КНР защитени технологии за подводници, авиоконструкции и ракети, които преди това Русия не е желаела да споделя с Пекин.

Официални представители на КНР продължават да отричат подкрепата си за руските военни усилия и твърдят, че КНР остава "безпристрастна", когато става въпрос за руската война в Украйна, въпреки че Западът често съобщава за материалната подкрепа на КНР за руския военнопромишлен комплекс и способностите за геопространствено разузнаване.

Съобщенията за по-директна подкрепа на КНР за Русия идват на фона на водените от Русия международни военноморски учения "Океан-2024". Руският президент Владимир Путин обяви началото на "Океан-2024" на 10 септември и обвини САЩ, че оказват натиск върху Русия и КНР. Именно този натиск налагал провеждането на съвместни военноморски учения.

Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че президентската администрация работи по отмяната на ограниченията върху възможността на Украйна да използва оръжия, предоставени от САЩ, за нанасяне на удари по военни обекти на територията на Русия. В отговор на журналистически въпрос Байдън заяви, че администрацията му "работи по този въпрос в момента".

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън също потвърди по-рано през деня, по време на пресконференция с министъра на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами, че Байдън и министър-председателят на Обединеното кралство Киър Стармър вероятно ще обсъдят отмяната на тези ограничения. Вероятно Блинкън ще използва посещението в Киев, за да информира украинските официални лица, че Съединените щати ще позволят на украинските сили да използват предоставените от САЩ ракети АТАСМС за нанасяне на удари на територията на Русия.

През нощта на 9 срещу 10 септември украинските сили нанесоха голяма серия от удари с дронове по цели в Русия. Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че са прехванали общо 144 украински дрона, от които 20 дрона над Московска област. Повечето местни власти съобщиха за поражения от паднали отломки, включително блокиран участък от Каширското шосе от Домодедово до Москва-град, бяха въведени временни ограничения на летищата "Внуково", "Домодедово" и "Жуковски" край Москва, както и на летището в Казан, Република Татарстан.

Властите на Тулска област заявиха, че отломки от дронове са паднали върху неуточнен енергиен обект, но без да повредят обекта. Руските провоенни блогъри разкритикуваха регионалните власти за твърдението, че падащите "отломки" са причинили щети на инфраструктурата по време на ударите, и повториха призивите си към руските власти да разрешат на руските военни, Росгвардията, граничните служби и частните охранителни фирми да създадат мобилни огневи групи за отразяване на ударите на дроновете.