Любо Киров: Научих се да се гневя на себе си

Бях  на протестите срещу Жан Виденов. Видях чупене на прозорци, влизане вътре. Удариха ме. Живеех в Студентски град. Там живеехме художници, музиканти. Ние не сме били много наясно срещу какво се гневим. Научих се да се гневя на себе си. Всеки е отговорен за своето щастие или нещастие. Има много музиканти, които и сега мрънкат. Трябва да се стягат и да взимат отговорни решения. Когато спрях да мрънкам се оправих.

Написал  съм по-готини работи за други мои колеги. Явно съм се старал повечко, когато някой друг ми е поръчвал. Едно време знаехме повече информация за света, отколкото в момента. Само ти си този, който можеш да учиш и да се образоваш. От 2000 години е така. По-добре е да си добър. Най-яко е да благодариш  на Господ, когато си най-щастлив. Тези неща ги забравяме. Търсим Господ, когато си на дъното и никой не е останал около теб.

Ще бъда съдия на Х-фактор. Много зависи от човека дали ще стане голям. Но е важно да бъде чут. Не е задължителен бавният път. Понякога се изграждаш в екстремни ситуации. Провокация е да се качиш на сцена, за която си мислиш, че не си готов. Зависи от характера. Има музиканти, които бавно вървят на никъде.