О. Минчев: Мишоци са, които смятат турското робство за "съжителство"

„Всъщност те не са космополити, а провинциални мишоци. Космополит е човек, който успешно е интегрирал в личността си всички нива на своята идентичност - като започнем от семейството. Успешният космополит е добър син и баща, отзивчив съсед и гражданин, патриот на своята родина и отговорен носител на духовната традиция, която е наследил от предците си. Едва тогава той успешно може да придобие мировата идентичност на космополита... Нашенският космополитизъм е пази Боже сляпо да прогледа. Христо Ботев е истински космополит - четете "Политическа зима"! Но неговият космополитизъм не му пречи да напише "...да гледам турчин как бесней над бащино ми огнище" - напротив, непримиримостта пред унизителното битие на робството е неразделна част от мировото съзнание на българския поетичен гений, пише още Минчев.

Смешни са полит-коректните обитатели на Ганковото кафене, които от десетилетия не мирясват докато не прекръстят турското робство на "присъствие" ли не щеш, сега пък на "съжителство". През Възраждането българският народ имаше достоен елит, съизмерващ се с най-големите върхове на своята епоха. Левски, Ботев и Каравелов не бяха по-глупави от сегашните "либерални" полит-коректници когато говореха за турско робство. Тяхното определение си стои и никой не може да го помръдне, защото то отразява истината за историческата епоха на Османското господство над България. Ама било остаряло, ама било недемократично - а стига бе, кога станахте калайджии, кога ви почерняха задниците? Левски и Ботев на демокрация ще учите! Същият Левски, който каза - "Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България". Същият Левски - "не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род...", коментира полотологът.

За съжаление днес българският национален елит не само не се съизмерва с космополитизма на епохата си, но не може и носа си да покаже извън Ганковото кафене. В тази задимена от интриги публична среда царуват дребнодушието и милиционерския тарикатлък. Всичко Мара втасала - само дето турското робство "съжителство" не беше станало. И от какъв зор? Дали за да обслужим "стратегическата дълбочина" на комшиите, или за да изразим собственото си плитко малоумие? Май че и двете, и двете, за съжаление..., заключава Минчев.