МВФ: Световният дълг достига нивата непосредствено след Втората световна война

Според анализа на Фонда нарастващият дълг е съпроводен с изчерпване на фискалните буфери и значително увеличение на разходите за обслужване – почти 3% от световния БВП заради по-високите лихви. В същото време разликата между текущите бюджетни позиции и необходимите нива за стабилизиране на дълга практически се е стопила до нула.

Конфликтът в Близкия изток допълнително усложнява ситуацията, като нарушава енергийните доставки, затяга финансовите условия и поставя правителствата пред избор между защита на населението от ценови шокове и запазване на бюджетна стабилност. Най-силно засегнати са страните вносителки на енергия, особено развиващите се икономики, докато ползите за износителите са по-ограничени спрямо предишни кризи.

Сред водещите икономики САЩ поддържат дефицит от 7–8% от БВП, като дългът им може да достигне 142% до 2031 г. В Китай дефицитът също е около 8%, а дългът се очаква да нарасне до 127%. В Европа част от държавите активират изключения от фискалните правила, за да финансират увеличените разходи за отбрана.

МВФ предупреждава, че допълнителен натиск върху публичните финанси могат да окажат геополитическите конфликти, пазарни корекции, индустриални субсидии и вътрешнополитическа нестабилност. В тази среда Фондът призовава за внимателна фискална консолидация и целенасочени мерки в подкрепа на уязвимите домакинства, като същевременно се избягват широки и скъпоструващи субсидии, които изкривяват пазарните сигнали.

Според експертите е важно вътрешните цени на енергията да отразяват международните тенденции, за да се насърчи адаптацията на потреблението, а фискалната политика да бъде ориентирана към дългосрочна устойчивост в условията на продължаващи икономически сътресения.