Народ от наполеоновчета и хаджипенчовичета има светло бъдеще. Нищо друго

Някои от новите депутати, които допреди месеци се държаха като хъшове и бунтари на площада, днес пъчат гърди пред камери и микрофони, сякаш са оживели героите на Ст. Л. Костов, Алеко Константинов и Станислав Стратиев.

Какво ви става бе, хора? Нали зовяхте за свободно слово, свобода на мненията, плурализъм и право на мнение? Защо сега всеки, който каже нещо, което не ви харесва, го обявявате за враг? Не трябваше ли заедно да ударим крадците, лъжците и простаците, корупцията и свинщината?

Признавам, хванах се на приказките ви. Не за първи път правя това, но наистина мислех, че този път…  

И не е въпросът до Петър Илиев или някой друг центурион, устремил се към върха. Нито до „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се БГ. Ние идваме!“. Вид предателство е, че тези партии не намериха сили и мъдрост да се коалират или поне да се обединят, за да изолират задълго, а още по-добре завинаги ГЕРБ с Борисов, ДПС на Пеевски, Данчо Ментата и Доган и да принудят БСП да да се опре на младите в партията, вместо да се кланя още на „чинията“ на Бузлуджа.

Но не. Наполеоновчетата, хитлерчетата и сталинчетата не дават. Те се мислят за колоси, фундаменти на историята и величави управници като Цезар, при условие да не ги убива Брут. Толкова са много, че на вратата към славата е истинско стълпотворение.

Но българската утроба е народила и армия от изкусни предатели, правнуци на дядо Въльо и Иванчо Хаджипенчович.

Ще се стъкми този кабинет, ако не той – друг и т.н. Ще ни управляват, ще бъдат като предишните, но под нови лозунги. Иска ни се за един живот да се оправят всичките ни кривици, но няма как да стане. Левски срещна стена и се разби в нея, а ние какво сме си представяли? Тези, които го предаваха, не предаваха просто един достоен мъж, а великата национална идея.

Иванчо Хаджипенчович подписал смъртната присъда на Дякона, после като депутат подписал Търновската конституция, купил си къща на метри от онова „бесило славно“, турил подписа си и за паметник на Левски. Изкусен мръсник, легендирал се като патриот. Това ли само умеем?

Такъв народ все някак оцелява. Векове. Гордеем се с умението му да оцелява, а не да се бори. Постоянно му обещават светло бъдеще и той всеки път чака това да се случи, някой да докара това светло бъдеще. Но все не стигат парите, пречат ни великите сили, съседите ни прецакват - целият свят ни пречи. Защото ни завижда, че сме най-умните, най-работливите и най-красивите. Имаме светло бъдеще, но нямаме нормално настояще.

Защо отново хем искаме, хем не сме дръзки да изринем модела на сатрапите Борисов, Пеевски, Гешев и пр., които предадоха светлата мечта да сме равноправни в семейството ЕС. Овъргаляха ни в подлите си далавери с кръгове в Москва, Анкара, Брюксел и Вашингтон. Предадоха и ограбиха всички българи за сметка на най-агресивните наполеоновчета и хаджипенчовичета.

Ето това не ми излиза от ума.

Огнян Стефанов