Посланик Марин Райков в ”Таймс” оборва английски учен заради цар Борис III и евреите

Повод за коментара му стана постановка със заглавие  "Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на българите", подготвяна от английската театрална трупа "Аут ъф дъ форест"("Out of the forest"). 

Пиесата, написана от Джоузеф Кълън по книгата на Стефан Груев "Корона от тръни", е включена в програмата на Единбургския международен фестивал, а в края на миналия месец бе представена в българското дипломатическо представителство в Лондон. 

Райков публикува във в. "Таймс" отговор на материал на Колин Шиндлър, преподавател по история във Висшето училище за ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет.

На 18 юли Шиндлър публикува в "Таймс" статия, в която казва, че скоро на Единбургския фестивал ще бъде представена "пиеса за българския цар Борис и как той спасява 50 000 евреи от нацистите". "Макар и несъмнено с добри намерения, това е история, която е пренаписана, за да се създаде мит", смята английският историк.

Той се позовава на книгата "Откраднатият разказ за българските евреи и Холокоста" на Джаки Комфорти и Марта Аладжем Блумфийлд, която по думите му "разказва друга история".

"България е била съюзник на нацистка Германия… През януари 1941 г. е прието антисемитско законодателство, с което евреите са отстранени от въоръжените сили; забраняват се смесените бракове; евреите с български имена са принудени да върнат първоначалните си имена; иззема се еврейска собственост и се въвежда система от квоти за еврейските студенти, които искат да следват в университетите", пише Шиндлер. 

"През март 1941 г. България официално се присъединява към силите на Оста и позволява на нацистите да пресекат границите ѝ, за да нападнат Гърция и Югославия", продължава авторът на статията. 

Шиндлер посочва, че цар Борис Трети одобрява решението българските евреи да носят жълти звезди и през август 1942 г. позволява да се учреди комисариат, който е отговорен за съдбата на евреите. 

През януари 1943 г. хауптщурмфюрерът от СС Теодор Данекер, подчинен на архитекта на Холокоста Адолф Айхман, посещава София и подписва споразумение за депортиране на българските евреи. 

"Много български общественици са възмутени и оказват натиск върху Борис да не депортира евреите. Сред тях бяха православните патриарси Стефан и Кирил… както и депутатът Димитър Пешев, който организира петиция срещу депортацията, подписана от 42 депутати. Именно тази решителна опозиция всъщност спира Борис. Тъкмо поради тази причина 20 000 български евреи са изпратени в трудови лагери, а не в лагери за изтребление. Много от тях се завръщат съкрушени", пише Шиндлър в статията си.

Авторът допълва, че като съюзник на нацистите българската армия окупира Западна Тракия и Източна Македония в Гърция и е отговорна за контрола на депортирането на 11 343 гръцки евреи. 

"Те са транспортирани до Виена, където ги чака Гестапо. Оттам повечето от тях предприемат последното си пътуване до Треблинка", обобщава Шиндлер.

Авторът на материала цитира и телеграма, изпратена 22 юни 1943 г. от цар Борис Трети до германския министър на външните работи Йоахим фон Рибентроп. Българският монарх заявява: "Еврейският дух на печалбарство е нанесъл големи щети на човечеството…".  

"Сър, пишете, че постановката "Краткият живот и мистериозната смърт на Борис III, цар на българите"… е била обвинена в "пренаписване на историята" заради погрешното твърдение, че българският монарх е спасил живота на 50 000 евреи по времето на Холокоста", обръща се българският посланик Марин Райков към Колин Шиндлър. 

"Постановката коректно отразява историческите факти. На първи март 1941 г. германски войски преминават през България. В същия ден премиерът Богдан Филов подписва присъединяване към пакта. По разпореждане на Райха във всички страни се въвеждат антисемитски мерки и, за съжаление, България не прави изключение", продължава Райков. 

"Въпреки това българският закон съдържа една значима разлика от нюрнбергското законодателство. Българските евреи не биват лишени от защита на гражданството им", подчертава той. 

Посланикът припомня, че по-късно части от Югославия и Северна Гърция са предадени на българска администрация, но България няма суверенитет върху тези територии.