Навечерието на еврото: Години дезинформация не спряха пътя на България към еврозоната

Дългата война за общественото мнение

Още от първите стъпки към членство в еврозоната, темата за еврото беше превърната от технически и икономически въпрос в идеологическа линия на разделение. Аргументи за цени, суверенитет и идентичност постепенно отстъпиха място на внушения, страхове и конспирации. С времето този разказ се институционализира – чрез мрежи от сайтове, социални профили и публични фигури, които години наред повтаряха едни и същи послания.

Това не беше хаотичен процес, Той следваше добре познати модели, описвани в доклади на европейски институции и експерти по сигурността, които проследяват външно влияние и координирани кампании срещу ключови решения на ЕС.

Руските интереси и антиевропейският наратив

В този контекст България не беше изолирана. Подобни кампании съпътстваха въвеждането на еврото в други държави от Централна и Източна Европа. Общият знаменател беше един – подкопаване на доверието в европейските институции и внушаване на усещане за загуба на контрол. Това съвпада пряко с интересите на Русия, за която всяка по-дълбока интеграция на ЕС е стратегическа загуба.

Антиевропейските послания около еврото рядко звучаха като директна защита на Москва. Те се маскираха като „загриженост“, „патриотизъм“ или „икономически реализъм“. Именно тази форма ги направи устойчиви и трудно разпознаваеми.

Ролята на президента

В този процес активна роля изигра и Румен Радев. Макар формално да не отхвърли еврото, президентът последователно поставяше под съмнение готовността на страната и легитимността на процеса. Чрез призиви за референдум и акцент върху „липсата на обществен консенсус“ той даде институционална тежест на съмненията, които дотогава доминираха основно в периферията на публичния дебат.

Така президентската институция се превърна не в коректив на дезинформацията, а в неин усилвател. Дори без крайни твърдения, реториката му легитимира част от страховете и внуши, че процесът е прибързан или наложен, въпреки че подготовката за еврото се водеше повече от десетилетие и премина през външна оценка от европейските институции.

Протести имаше, отказ – не

Протестите срещу еврото бяха реални. Те изразиха недоверие, страх и гняв, натрупвани с години. Но те не се превърнаха в доминиращ обществен консенсус. Въпреки шума, институционалният процес продължи. Решенията бяха вземани постепенно, с ясни критерии и външна оценка.

Това е ключовият факт, който често се губи в дезинформационния шум – еврото не беше наложено внезапно. То беше подготвяно дълго и публично.

Утре като резултат, не като скок

Влизането на България в еврозоната не е експеримент и не е авантюра. То е резултат от години техническа работа, политически решения и международна оценка. Дезинформацията не успя да го спре, но остави след себе си разделения и недоверие, които няма да изчезнат автоматично.

31 декември 2025 г. не е краят на спора за еврото. Но е доказателство, че шумът не е равен на мнозинство – и че дългият план може да издържи дори най-агресивната кампания срещу него.

Какво всъщност се случи до този момент

В навечерието на 1 януари 2026 г. вече е ясно едно: въпреки години натиск, шум и целенасочена дезинформация, институционалният процес не се разпадна. България не стигна до утрешния ден през извънредно положение, не замрази решенията си и не отстъпи от поетите ангажименти.

Подготовката за еврото премина през всички задължителни етапи – законодателни промени, техническа адаптация, външна оценка и политическо решение. Това се случи на фона на протести, остър обществен спор и активна кампания срещу процеса, но без отклонение от договорения път.

Истинската проверка тепърва предстои – в магазините, в сметките, в ежедневието. Но днешният ден показва не срив, а устойчивост. Показва, че дезинформацията може да забавя, да разделя и да плаши, но не винаги успява да спре процеси, които са подготвяни дълго и публично.

От утре еврото става част от живота в България. Информационната война около него няма да приключи. Но 31 декември 2025 г. остава като моментът, в който шумът отстъпи място на реалността – такава, каквато тя предстои да бъде проверена.