„Никога няма да бъда приземена“: Жена пилот от Афганистан разказва за влакчето от емоции, когато Кабул пада

„Не се отказвам“

„Днес не знам къде да отида, но не се отказвам. Започнах да кандидатствам за работа като пилот навсякъде, защото знам, че трябва да се върна към летенето“, казва тя в телефонен разговор с редакцията на Guardian. В момента тя е намерила подслон в българската столица София.

„Видях как страната ми се разпада“

Когато гръмва новината, че талибаните са превзели Кабул, Мирзаи вече е на летището в униформата си, подготвяйки се за вечерния си полет за Истанбул. Тя е напуснала дома си рано същата сутрин, неподозирайки, че маха на майка си и двете си сестри за последно сбогом, поне засега.

Полетът за Истанбул така и не излита. Докато хиляди отчаяни афганистанци щурмуват международното летище в града в опити да напуснат страната, Мирзаи е пренасочена към полет до украинската столица Киев – този път не като пилот, а като пътник.

„Беше тъмно, когато излетяхме. Това е всичко, което помня“, разказва тя. „Това беше влакче от емоции, защото всичко се случи толкова бързо. Не можех да повярвам, че Кабул падна. Когато напуснах къщата си сутринта и се сбогувах със семейството си, не можех да си представя, че до вечерта ще напусна дома за постоянно. Видях как страната ми се разпада“, спомня си тя.

Когато надеждите за бъдещето се изпарят

Само месеци по-рано Мирзаи беше във водещите заглавия като един от пилотите на Kam Air Boeing 737 – първият полет в страната с изцяло женски екипаж.

Снимка: Фейсбук/Кам еър

„Това беше огромно постижение за Афганистан и за доминираната от мъже авиационна индустрия като цяло“, казва Мирзаи. Тогава тя вярва, че промяната в консервативното общество на страната е възможна и че тя и авиокомпанията ще бъдат част от нея.

Надеждите за бъдещето на Мирзаи обаче се изпаряват в момента, когато вижда как талибаните създадават изцяло мъжко правителство, което отстранява стотици жени от работните им места.

„Афганистанските жени са се справили невероятно през последните десетилетия. Използвали сме всички предоставени ни възможности. Борихме се за правата си и постигнахме големи постижения. Надявах се, че се е отворил прозорец. Към мен се обърнаха много млади жени, които също мечтаеха да станат пилот“, казва Мирзаи.

„С превземането на страната от талибаните всичко изчезна. Те са същата варварска група, която са били в миналото и искат да заглушат жените. Ако се откажа от страстта си, те са постигнали целта си”, смята тя.

„Ако мога да издигна самолет в небето, мога да направя всичко“

Мирзае посещава афганистанско-турското училище Маариф в Кабул, но завършва последната си година в Порт Колборн в Канада, където за първи път обмисля кариера в авиацията.

Тя остава в Канада още една година след обучението си, работейки като касиер и бариста, за да събира нужните пари за уроци по летене.

„Преди да излетя на първия ми полет полетният ми инструктор ми каза: „Имаш контрол, така че управлявай самолета“. Бях нервна, но същевременно се чувствах свободна. Реших, че ако мога да издигна самолет в небето, мога да направя всичко“, казва Мирзае.

Обратно в Афганистан, тя разговаря с авиокомпаниите, за да види дали може да продължи обучението си, но всички първоначално й отказват. „Продължих да ги дразня“, смее се тя.

„Kam Air, един от превозвачите на Афганистан, реши да ми даде шанс – и аз се отнесох  много сериозно.“

Така през септември миналата година тя става първата жена пилот на търговска авиокомпания в Афганистан, летяща до Турция, Саудитска Арабия и Индия.

Да се върнеш в Афганистан, въпреки всичко

Мирзаее успява да отпътува до България с вече съществуваща виза. Току-що обаче е изтекла и тя е посъветвана да поиска убежище. Майка й и сестрите й също са евакуирани от Афганистан, летейки за Албания в същия ден, когато експлозии разкъсаха тълпите пред летището в Кабул, убивайки почти 200 души и ранявайки стотици други. Повечето от приятелите й сега са пръснати по целия свят.

„Когато учех, майка ми винаги ми казваше да се върна в Афганистан и да работя за страната си. Споделих нейното убеждение. Но днес, въпреки че искам да се върна, не мога. В Афганистан вече няма място за жени като мен. Загубих работата си, дома си, екипажа си – всичко.” Но тя казва: „Надявам се друга авиокомпания да ми даде шанс да продължа кариерата си. Отнеха ми много, но ще се боря за страстта си. Това е, което ме прави, аз.”

Превод и редакция: Веселка Иванова