ОЛАФ погва Пенгезов и компания за шашмите по европроекта за интернет страница

ОЛАФ и българската прокуратура ще си разменят документи и данни по разследването, уточниха от държавното обвинение. След поправки в Наказателно-процесуалния кодекс агентите на ОЛАФ могат вече да събират доказателства пряко приложими към наказателните дела у нас.

Чужденците ще научат, че български съдии са се ангажирали да осигурят на обвиняемите си колеги алиби. Произнасянето на присъдите по наказателното дело срещу тях е събитие от бъдеще време (обвинителният акт ще бъде внесен в съда наесен). Обаче има магистрати, които - услужливо или разсеяно, бързат да вземат решение по друго, гражданско дело, заведено от обвиняемите, за да им послужи за оправдание, съобщава „Труд”.

Разследването е за проекта "Интегрирана информационна система за прозрачност във военните съдилища", който се финансира по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК). Той е спечелен от Военно-апелативния съд, на когото първо Пенгезов, а после Петков са председатели. Одобрените средства надхвърлят 700 000 лв.

Досъдебното производство е образувано на 3 септември 2010 г., след като в отдела за борба с евроизмамите в Софийската градска прокуратура (СГП) е получен сигнал от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Предхожда го проверка от АФКОС, дирекция на МВР аналогична на ОЛАФ.

Прокурорът Стоил Тойчев приключва делото на 2 април т.г. и го изпраща по компетентност на Софийската военноокръжна прокуратура - по закон само тя разследва магистрати с пагони, каквито са Пенгезов и Петков.

На 28 април т.г. прокуратурата привлича Петков като обвиняем за длъжностно присвояване. Пенгезов също получава обвинения - за помагачество на Петков, за получаване на средства от еврофондове с използване на неверни сведения и за военно престъпление. И Дивизиева е обвинена като помагач.

Тримата отричат да имат вина.

Но ето как прокурорът Тойчев описва деянията им: "Не става дума за сгрешена процедура, за липсващ документ, за недоглеждания, каквито се срещат по европроекти. А за подмяна на почти целия проект, за съставяне на документи със задна дата, за фрапантни нарушения по договора, извършени от страните по него."

Едната страна е управляващият орган по проекта - дирекцията ОПАК към закритото по-късно Министерство на държавната администрация. Тя тогава е ръководена от Дивизиева, която е и зам.-министър, т.е. начело е на институцията, която най-стриктно трябва да следи дали парите по европрограмата се изразходват правилно.
Другата страна е бенефициентът по проекта - Военноапелативният съд, който трябва не само да спазва законите, но и да ги брани.

Висш прокурор коментира емоционално: "Рицарите поставени с щитове пред европейското имане! Точно те грабят от това, което трябва да пазят!"

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) през 2010 г. установява нарушения и съставя актове на Петков и Пенгезов. Но Софийският районен съд отменя глобите. Той приема, че процедурата е спазена с проведени малки обществени поръчки.

"Такива реално няма, но това не е известно тогава, поради ранния етап на разследването", пояснява Тойчев.

Софийският апелативен съд прекратява делата за глобите поради изтекла давност. Така на втора инстанция няма произнасяне по същество, но г-н Пенгезов неведнъж изтъква в защитната си теза: "Има две решения на съда, в които се казва, че няма нарушения при провеждане на процедурите по проекта".

Така съдебните решения, ако и да са перфектни, служат за индулгенция.

Защо прокурорът Тойчев смята, че малките обществени поръчки са нереални?

"Договорът между ОПАК и ВоАС е сключен на 28 октомври 2008 г. - обяснява той. - На 9 януари 2009 г. Пенгезов като шеф на съда и ръководител на проекта е сключил граждански договори за изпълнението му с осмина компютърни експерти с месечни заплати по 6500 лв. Тъй като договорите са сключени без процедура за избора им, през април ОПАК отказва да плати получените от тях заплати. За да се преодолее неспазването на закона, се преминава към варианта за възлагане на малки обществени поръчки по наредбата. Тя обаче предвижда праг от 50 000 лв. При сумата от 182 560 лв. този праг е преодолян с разделянето на дейността на 4 поддейности - по 44 560 лв. Именно по толкова предлагат победителите, а те са и същите, които вече са работили по проекта.

При другата сума обаче това не е възможно. Затова през лятото на 2009 г. се наема още един компютърен спец. Сумата се разделя на пет. Печелят тези, които са предложили по 44 хил. лв. и вече са работили по проекта. Нищо че за всяка поддейност е имало по трима кандидати и процедурите са "независими". Нагласени са, и то с чувство на недосегаемост - нас няма да проверяват!"

Друг разследващ добавя: "Измамата е брутална. Бюджетът по проекта е разделен, получило се е по 44 560 на човек и в 9 независими процедури всичките печелят по толкова. Абсурд! И по Теорията на вероятностите няма как 27 души да участват в тия процедури и да подадат такива оферти, че победителите да дават сбора на бюджета и да са еднакви до лев. Далаверата е видна от самолет."

Военноапелативният съд е завел през ноември 2013 г. дело срещу Министерството на финансите, с което иска то да му преведе пари по проекта. Исковата молба е от председателя Петър Петков. Той претендира "ответникът да му плати 25 000, част от общодължимата сума 178 402 лв., съставляваща разходи по проекта".

Не е за вярване, но е така: Ищец претендира за суми, с които според прокуратурата е злоупотребил.

Като подведени под наказателна отговорност заради проекта, Петков и колегата му Пенгезов, естествено, имат интерес не толкова от парите, колкото от решение на съда в смисъл "Всичко в тоя проект е наред!"

Абсурдно е да има произнасяне от граждански съд за изплащане на сума от бюджет, който е предмет на престъпления с повдигнати по тях обвинения! В това са единодушни и опитни юристи, и първокусници по право. Но колеги на обвиняемите съдии не смятат така.

"Вече има произнасяне на съда на първа инстанция и то е в полза на Военноапелативния съд", изтъква Пенгезов.  Осъдителното решение на СГС е от 27 декември м.г. А завчера (11 юни ) и Софийският апелативен съд като втора инстанция обявява делото за решаване. Завидна е бързината на процеса, за което може би не е без значение и авторитетът на г-н Пенгезов сред колегите му. Де да беше така и с другите граждански дела!

"Обективно е невъзможно да платим, коментираха неофициално от ОПАК ". - Има наказателно производство за злоупотреби с проекта, ние сме информирани за това. Съгласно правилата на процедурата е регистрирана нередност и е сложена бариера пред плащанията."

По логиката на закона делото за европарите  трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство за престъпленията, свързани с тях.

Такова е и искането на ОПАК пред съда. То не е прието обаче. Според съдиите престъпления няма, а има само твърдения за тях. От една страна е така. Но от друга - тези твърдения са на прокуратурата, да не би да са някоя комшийка! Изглежда в българското правораздаване наистина нищо не е толкова нелогично и унизително, че да не може да се случи.

Въпреки разследването Веселин Пенгезов се кандидатира за втори мандат начело на Софийския апелативен съд (САС). Изслушването му във Висшия съдебен съвет (ВСС) обаче пропадна. Оказа се, че заболял внезапно. На ВСС пратил болничен, както и писмо, че отива на екскурзия в чужбина от 19 до 24 юни. Ето защо съдебните кадровици отложиха датата за избор за 26 юни. Пред тях, както и пред журналисти, Пенгезов неведнъж заявява, че е несправедливо обвинен и “действията му не са укорими нито в морален, нито в наказателно-правен аспект”. Същото твърди и колегата му Петър Петков: “Нито аз, нито г-н Пенгезов имаме притеснения. Всичките ни действия при реализацията на въпросния проект за информационната система на военните съдилища са законосъобразни”.