Петър Волгин за неизбежния руски пробив в Сирия

Това наистина е съвършено нов етап в политиката на Москва. След разпада на Съветския съюз преди четвърт век се възцари удобното клише, че създадената на негово място държава няма нищо общо с някогашната суперсила и че противниците й могат да си правят с нея, каквото пожелаят. И това клише в доста голяма степен отговаряше на действителността. През 90-те години Русия наистина представляваше една класическа развалина. Бандитската приватизация разсипа страната, олигарсите  бяха всевластни, а някога страховитата съветска армия търпеше унизителни поражения в Чечения. В самата Русия, а и в цялото постсъветско пространство напълно необезпокоявано шетаха американските агенти на влияние, за които организирането на майдани и цветни революции се беше превърнало в детска игра. Защото никой нямаше нито желанието, нито силите да ги спре, каза още той.

В един момент Русия се изправи пред следната дилема - или окончателно се превръща в безсилна периферия или започва усилена работа по възстановяването си като велика сила. Страната избра втория вариант, но този избор някак си беше проспан от западните стратези, които отдавна живееха с мисълта, че руската държава вечно ще бъде слаба и беззащитна. Оттук дойде и тяхното изумление след като в началото на миналата година Русия си върна Крим с една мълниеносна операция. Управляващите във Вашингтон и техните пудели в някои други европейски столици не можеха да повярват, че Москва се е осмелила да им хвърли такова предизвикателство. Представяте ли си, вместо да правят каквото им бъде наредено, руснаците бяха проявили нахалството да защитават националните си интереси. Наистина нечувано нахалство! На всичкото отгоре наложените санкции не дадоха толкова желания резултат. Вместо да се вдигнат на революция срещу "омразната власт", повечето руснаци се сплотиха около нея, разсъждава журналистът.

Е, тук разбира се изключваме онези руснаци, които се наричат либерали, но които всъщност са стипендианти на фондациите от типа "Америка за Русия". Въпросните стипендианти обаче отдавна нямат привилегията да налагат възгледите си в руското общество и да обясняват високомерно на сънародниците си как трябва да мислят. Простичко казано, руските грантови анализатори за разлика от българските грантаджии, са в девета глуха и почти никой не се вълнува от възгледите им. Пък и руските журналисти са с много по-голяма политическа култура от българските си колеги и затова не повтарят като папагали грантаджийските алабализми, завърши той.