Т. Попов пред Фрог: Не всички вложения до 100 000 евро ще сe обезщетят

Член 5, ал 1, т. 12 и 13 изрично изключва от обхвата на обезщетението вложенията на държавата и държавните учреждения, както и на общините.  Докато никой не направи анализ на това, какви са влоговете в КТБ, каква част от тях трябва да бъдат възстановени по закон и каква част ще изгорят, няма как да се направи изводът, дали е застрашена икономиката от фалити на фирми. Проблемът е, че БНБ не обяснява какво е положението. Централната банка пуска кьорфишеци, на следващия ден се самоопровергава. Трябва да видим една финансово-счетоводна и правна експертиза за състоянието на банката, която ясно да казва има ли въобще проблем. И ако има,  какъв е точно, какъв е финансовият недостиг, и да разберем позицията на собствениците, дали са в състояние сами да решат проблема чрез увеличение на капитала на банката. От тази гледна точка позицията на БНБ за прехвърляне на пасиви и активи в „здравата” банка „Креди Агрикол-България” чисто и просто е едно необосновано популистко предложение, което ощетява бюджета, т.е. всички нас. Според мен най-лесният изход от ситуацията е да се установи точно какъв е проблемът, да се извърши комуникация с акционерите, да се поканят да внесат съответния финансов недостиг, ако такъв бъде констатиран. Ако ли пък това не се случи, банката се обявява в несъстоятелност, горят вложители с над 100 000 евро и такива с индивидуални договори, общините, държавата и държавните учреждения, както и собствениците на банката, посочва Попов.

Не подкрепям прокарването на извънредно законодателство, каквато идея има, защото това създава прецедент. По същия начин може да се появи проблем с друга банка и ще трябва да приемаме закон и за нея. Защо сме приели тогава сегашния закон? Всеки такъв специален закон ще прехвърли задължения към данъкоплатеца,а това не е справедливо, подчертава финансистът.