Празнуваме Васильовден на 1 януари

Васильовден е един от значимите празници в българския народен календар. Той бележи началото на новата календарна година и съчетава в себе си почитта към Свети Василий Велики с древни езически ритуали за здраве и плодородие.

Един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква, свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. Почти всички негови близки са канонизирани за светци, включително майка му Емилия и сестра му Макрина. Той е един от най-влиятелните духовни лидери, мислители и богослови в историята на християнството. Свети Василий Велики е един от „Тримата светители“ (заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст) и е наричан „стълб на православието“.

Василий получава най-доброто за времето си образование в Атина и Константинопол, където изучава реторика, философия, астрономия и медицина. След като приема кръщение, той раздава богатството си на бедните и се оттегля в пустинята, за да води аскетичен живот. По-късно става епископ на Кесария.

Свети Василий е бил основният защитник на чистотата на вярата срещу арианската ерес, която отричала божествената природа на Христос. Той е автор на една от двете основни литургии, които се отслужват в православната църква и до днес през 10 определени дни от годината, включително на 1 януари. Неговите наставления за общностния живот на монасите стават основа на източното монашество.

Свети Василий е известен със своята огромна благотворителна дейност. Той създава край Кесария „град на милосърдието“, наречен от хората Василиада. В града имало болници, където той самият често лекувал болните, приюти за бедни и странноприемници, училища за сираци и работилници. С това той поставя основите на организираната християнска благотворителност.

Празничната вечеря на Васильовден е богата и задължително включва месни ястия. За разлика от постната Бъдни вечер, тук централно място заема свинското месо. Баницата с късмети е най-важният елемент. В нея се поставят дрянови пъпки, наречени на здраве, късмет и имотност. Който изтегли най-големия късмет, ще бъде стопанин на годината. Една от легендите за произхода на баницата с късмети (Василопита) разказва, че по време на обсада на Кесария, Василий събрал от богатите златни вещи, за да плати откуп. Обсадата обаче била вдигната и той трябвало да върне ценностите. За да бъде справедливо, той наредил да опекат малки питки и във всяка сложил по една жълтица – така всеки получил „дар от Бога“.

Традицията повелява да се приготви свинско, тъй като Свети Василий се приема за покровител на домашните животни. Пълнената пуйка или петелът като символ за семейно благополучие също са част от традиционната трапеза. Присъстват също мед и орехи.

Една от важните традиции на Васильовден е сурвакането. Рано сутринта на 1 януари деца сурвакари обикалят къщите на близки и съседи. Сурвачката се изработва от дрян – символ на здраве и дълголетие, защото дрянът първи цъфти, но последен дава плод. Украсява се с  вълна, сушени чушки, пуканки и парички. С леко потупване по гърба, децата изричат благословии за здраве и берекет. В замяна домакините ги даряват с плодове, кравайчета и дребни монети.

Според народните вярвания, ако на Васильовден е слънчево и ясно, годината ще бъде здрава. Ако вали сняг – ще има голям берекет по нивите. Важно е кой пръв ще влезе в дома (т.нар. „полазник“). Ако е добър и заможен човек, такава ще бъде и годината за семейството. Момите практикуват ладуване – обичай, при който гадаят за бъдещия си жених, като потапят пръстени в „мълчана вода“.