Предизвикателство за Москва: Мали отново е в хватката на гражданската война

По оценки на анализатори, цитирани в обобщение на темата на БТА, впечатляващ е както мащабът на атакуваните обекти, така и тяхната стратегическа значимост. Властите в Мали засега не съобщават окончателен брой на жертвите, но сред загиналите е и министърът на отбраната, който е убит при атентат с кола бомба срещу своята резиденция.

Почти едновременни нападения са били регистрирани в различни части на страната – включително на летището в столицата Бамако, в гарнизонния град Кати и в редица северни и централни градове, сред които Кидал и Севаре. Сепаратисткият Фронт за освобождение на Азауад твърди, че е поел контрол над Кидал – ключов град в северната част на страната.

Мали е държава без излаз на море в региона Сахел – зона, която през последните години се превърна в епицентър на джихадистко насилие. Данни на Глобалния индекс на тероризма показват, че над половината от жертвите на екстремизъм в света вече са в този регион, при едва около 1% преди две десетилетия.

Страната от години е обект на атаки от групировки, свързани с Ал Каида и „Ислямска държава“, както и на сепаратистки бунтове в северните райони. В миналото тези групи дори са действали съвместно, включително при кризата през 2012 г., довела до срив на държавния контрол и международна военна намеса, начело с Франция.

Днес свързаната с Ал Каида организация ДЖНИМ контролира значителни територии и разширява влиянието си в Мали и съседните държави. Тя финансира дейността си чрез рекет, контрабанда, контрол върху златодобива и отвличания.

Според анализатори бойците са засилили ресурсите си чрез значителни финансови постъпления от откупи, включително и предполагаемо освобождаване на заложници срещу десетки милиони долари – информация, която не е официално потвърдена.

В северната част на страната туарегските сепаратисти продължават да настояват за създаване на независима държава Азауад. През последните години те са се обединили в единен фронт и понякога действат съвместно с джихадистки групировки срещу армията и съюзническите ѝ сили.

Военната хунта, която дойде на власт с обещания за възстановяване на сигурността, постепенно прекрати сътрудничеството си с Франция и ООН и се насочи към Русия. В момента основен външен партньор на Бамако е руското военно формирование „Африкански корпус“, наследник на групата „Вагнер“.

Въпреки това ситуацията със сигурността в страната остава нестабилна, като според експерти насилието и броят на жертвите продължават да нарастват. Анализатори предупреждават, че съчетанието от джихадистка експанзия и сепаратистки конфликти допълнително отслабва държавата и увеличава риска от дестабилизация в целия регион на Сахел, с потенциални последици и извън Африка.