И приемната грижа у нас се превърна в търговия

Принципът е прост. Караш курс за приемен родител и ако имаш късмет държавата настанява в дома ти дете в риск. Грижиш се за него и получаваш заплата. Поне 600 лева – цяло състояние в най-бедния край на българия. Шансът за дете и постоянен доход, зависи от Иванка Каменова - доскоро шеф на отдел за закрила на детето, сега – социален работник:

Интерес към децата обаче си има цена. Будинка я плаща преди три години. Приемен родител е и чака за дете. Тогава се среща с иванка каменова.

„Тя казва, че домовете не си дават децата, защото като ги закриват, все едно няма откъде да се препитават институциите. Тя все едно си ти казва – тя ще ми прави услуга, но и аз трябва да й направя услуга. Услуга за услуга. Трябва да й дадем каквото й е необходимо, за да ми помогне. 300 лева ми е поискала. Дадох й ги, нямах друг шанс, нямах друг избор”, разказва пред НТ приемният родител Будинка Ангелова.

И така първото момиче попада в дома й. Билогичната майка на детето обаче решава да си го върне. И Будинка остава сама. Скоро социалната служителка й предлага друго момиче. Дни по-късно по същия начин получава шанс и за трето.

Иванка Каменова живее в Крива бара. Там настанява 14 деца и превръща малкото населено място в своеобразен рекордьор. В нито едно друго село от областта няма толкова настанени деца. Няма толкова деца и в целите общини Берковица, Бойчиновци, Вълчедръм, Вършец, Георги Дамяново, Медковец, Чипровци и Якимово. Повече са децата единствено в градовете Лом и Монтана. Населението там обаче е с няколко десетки хиляди отгоре. Приемните родители в Крива бара също са в пъти повече от средното за областта. Не смеят да говорят.