Проф. Димитров иска подписка за орден на стрелеца-граничар

"Подписвам се първи под тази подписка, надявайки се, че тя ще достигне бройката от стотици хиляди български граждани, на която не е чужда сигурността на България и защитата й", допълва той. За решението си Димитров се аргументира чрез кратка историческа сводка, в която разказва за смисъла на държавността и опазването на границите.

"За българите, както и за всяка сериозна държава, границите на страната винаги са били, освен всичко друго, и символ на държавност. Има държавни граници – има държава, няма държавни граници – няма държава. Границата е свещена и нерегламентираното й пресичане винаги се е смятало за държавно престъпление", пише проф. Димитров. "Чужди автори, пишейки със завист за българската система за държавни граници, казват, че по границата е минавал вал с ров увенчан, както и днес от ограда с бодлива тел.

Отново чужди автори (византийски и арабски) пишат, че граничари, които пропуснат нарушители се наказват със смърт. В същото време, жертва на тези гранични правила става през 980 г. и българският цар Борис ІІ. Той бил пленник във Византия, успял да избяга, но бил облечен с ромейски дрехи и на българската граница бил убит от български граничар, който не го познал", отбелязва историкът.