Така определи решението т.нар. Македонски културен клуб в Благоевград да носи името на Никола Вапцаров. Културният клуб бе открит при засилено полицейско присъствие и протест на ВМРО. 

"Съзнателно се избира името на Никола Вапцаров, който е български поет, писал на български език, човек с българско самосъзнание. Разбира се, македонстващ в чисто комунистически план, доколкото тогава това е наложено от Коминтерна. Така че неслучайно е търсена тази провокация, тя разбира се, е огледална реакция на това, че българските клубове в Битоля и Охрид бяха наречени съответно Иван Михайлов и Борис III, но това търсене на подобно противопоставяне, то е не по-малко абсурдно, тъй като за нашите сънародници в Република Северна Македония, особено за техните предци, Борис Трети е царят обединител", коментира проф. Павлов пред Българското национално радио. 

Според него е било грешка да се отдели толкова внимание на подобна инициатива. Той призова фокусът да се насочи към отношението към хората, които все пак “имат смелостта” да бъдат българи в РСМ.

“И съм сигурен, че когато се открие този клуб, кръстен кой знае защо на името на Никола Вапцаров, с оглед разбиранията на тези хора, може би по-добре беше да го кръстят Маршал Тито, а не Никола Вапцаров. Аз мисля, че те са много по-близо в идейното...или може би, Владимир Путин. В общи линии това е част от тази провокационна политика за разделяне и за вътрешна ерозия на обществата в България и Северна Македония", заяви проф. Павлов.