Проучване: ГЕРБ-29,2%, БСП-28,1%.

"ГЕРБ продължава да води, но само номинално", коментира Павлов. Ако изборите бяха тази неделя, за ГЕРБ биха гласували 29,2% от имащите право на глас близо 6 млн. избиратели, а за БСП - 28,1%. Оказва се, че отговорът на въпроса кой ще финишира първи и кой втори е оставен на предстоящата предизборна кампания.

Юлий Павлов заяви, че към момента симпатизантите на БСП са малко по-мобилизирани от тези на ГЕРБ. Според него значението на това, кой ще бъде първи и кой втори силно се надценява.

"Не е важно кой ще бъде втори, а кой ще намери съюзници да управлява", посочи социологът, цитиран от Нюз. бг.  Той бе категоричен, че няма да е възможно формирането на двукомпонентна коалиция. Павлов изказа хипотезата, че е много възможно след изборите да имаме правителство на малцинството, което да управлява с подкрепата на едната от двете формации, неприемливи за участници в коалиция по вътрешно или външно политически причини.

Например за българския избирател участието на ДПС във властта се възприемало като "целувка със смъртта", а това на "Обединените патриоти" не се одобрявало от ЕК и Брюксел, особено в година на председателство на ЕС. За сметка на това обаче социологът констатира нарасналия апетит от страна на патриотите, които не криели своите заявки. Юлий Павлов коментира, че коалицията с "Обединени патриоти" е забранена и визира острите реакции на намеренията да се прави правителство с председателство на националистите.

"Те ще трябва по същия начин да дават подкрепа, без да участват в управлението", посочи Павлов. "Обединени патриоти" получават 7,5% от гласовете на избирателите. За сметка на това "Воля" на бизнесмена Веселин Марешки не е част от забранителния списък с коалиционни партньори. Това е и петата формация, която според данните на социолозите, прехвърля 4% бариера и влиза в следващия 44-и парламент. Според данните "Воля" получава 5,2% подкрепа от избирателите.

На ръба да влязат в следващия парламент са и представителите на Реформаторския блок. Те събират 3,7% от вероятните гласуващи. Павлов направи бележката, че изследването е проведено преди напускането на Народна партия "Свобода и достойнство" (НПСД), което реално намалявало шансовете за влизане на Блока в следващия парламент. "НПСД имат около 30 хиляди избиратели. При това състояние на РБ на ръба, по-скоро това ги тласка под чертата", коментира Павлов.

Така, след изборите се очертавал петпартиен парламент. "Да, България", "Нова Република" и Реформаторският блок са формации, които се адресират към едни и същи избиратели, като РБ привличал най-големия дял от тях. За съжаление обаче поотделно те имат малки шансове за влизане в 44-ия парламент. Под един процент подкрепа с много близки резултати са формациите АБВ, ДОСТ, "Движение 21", Глас Народен.

Най-желаната коалиция според проведеното проучване е това на ГЕРБ и други десни партии с 23,5% одобрение. Коалиция между БСП и други партии получава 16,8%, коалицията ГЕРБ и "Обединени патриоти" получава 9,7% одобрение, БСП и Обединени патриоти - 9,1%, БСП и ДПС - 6,2%, ГЕРБ и БСП - 3%. Последните две коалиции на практика са невъзможни.

Според социолога след изборите ни очакват трудни преговори за съставяне на правителство, което нямало как да се харесва на мнозинството от българи.