Робърт Опенхаймер, бащата на атомната бомба: Между герой и човек с кръв по ръцете

Дж. Робърт Опенхаймер беше сложна личност, пише The Harvard Gazette. Образован в Харвард, теоретичен физик и научен директор на лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико по време на Втората световна война, той често е наричан „бащата на атомната бомба“. Но също така е човек, чийто федерален достъп до класифицирана информация е бил отнет по време на ерата на Маккарти – спорно решение, което беше отменено посмъртно едва миналата година. Повдигнати бяха въпроси относно връзките му с комунисти, но още по-важно – заради неговата опозиция спрямо разработването на водородната бомба. Впоследствие той се превръща в твърд поддръжник на контрола над ядрените оръжия.

Опенхаймер беше емоционалното и интелектуалното сърце на Манхатънския проект: повече от всеки друг именно той превърна бомбата в реалност. Джереми Бърнстийн, който работил с него след войната, беше убеден, че никой друг не би могъл да го направи. Както пише в биографията си от 2004 г. „Портрет на една енигма“: „Ако Опенхаймер не беше директорът в Лос Аламос, съм убеден, че – за добро или за зло – Втората световна война щеше да приключи... без използването на ядрени оръжия“.

Множеството докладвани реакции на Опенхаймер, докато ставал свидетел на осъществяването на труда си, да не говорим за темпото, с което преминавал през тях, може да изглеждат озадачаващи. Съчанието на нервна крехкост, амбиция, грандиозност и мрачен песимизъм трудно се побира в една личност – особено в човек, който е бил толкова ключов за самия проект, провокиращ тези реакции.

Бърд и Шеруин също наричат Опенхаймер „загадка“: „Теоретичен физик, проявил харизматичните качества на велик лидер, естет, който целенасочено култивира двусмислието.“ Учен, но също така, както друг негов приятел веднъж го описал – „манипулатор от най-висока класа на въображението“.

В началото на 1942 г. Опенхаймер е привлечен към Манхатънския проект – тайното начинание на правителството на САЩ по време на Втората световна война за създаване на атомна бомба. По-късно същата година генерал Лесли Гроувс назначава Опенхаймер за научен директор на програмата, а в началото на 1943 г. започва строителството на лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико — една от няколкото лаборатории на секретни локации из страната, включително в Чикаго и Оук Ридж, Тенеси, ангажирани в операцията. Опенхаймер убеждава Гроувс, че Лос Аламос трябва да се превърне в малко градче, където учените да живеят със семействата си, тъй като много от тях иначе биха отказали да се преместят, пише Time.

Опенхаймер събира група от най-изявените учени на времето, които да живеят и работят в Лос Аламос, докато бомбата бъде завършена. По-малко от три години след създаването на лабораторията, на 16 юли 1945 г. в пустинята Хорнада дел Муерто се провежда първият ядрен тест в историята, наречен Trinity. Тестът доказва, че бомбата работи, но води до десетилетия на сериозни вреди за коренното население, живеещо в близост до зоната на взрива.

Облак от ядрена експлозия. На 16 юли 1945 г. първата в света атомна бомба е взривена на около 96 км северно от националния паметник Уайт Сандс.

Снимка: White Sands Missile Range Photo

Три седмици по-късно, на 6 и 9 август съответно, Съединените щати пускат две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, с което слагат край на войната. Загиват между приблизително 110 000 и 210 000 души, повечето от които цивилни.

На 6 август 1945 г. японският град Хирошима е разрушен до основи от атомната бомба „Малчугана“, хвърлена от американски бомбардировач B-29.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Животът на Опенхаймер след войната

След войната общественото мнение относно използването на атомната бомба започва да се колебае. По време на посещение в Белия дом през октомври 1945 г., Опенхаймер казва на президента Хари С. Труман: „Господин Президенте, чувствам, че имам кръв по ръцете си.“

Въпреки това Опенхаймер е приветстван от мнозина като национален герой и през 1946 г. получава Медал за заслуги. Когато Манхатънският проект преминава под юрисдикцията на новосъздадената Комисия за атомна енергия (AEC), натоварена с надзора на ядрените изследвания и разработки в САЩ, Опенхаймер е назначен за председател на Генералния консултативен комитет. В тази роля той твърдо се противопоставя на разработването на водородна бомба — „Супербомба“, предложена от колегата му в Лос Аламос Едуард Телър, която е хиляда пъти по-мощна от атомната бомба – особено с нарастващото напрежение от Студената война между САЩ и Съветския съюз.

През 1947 г. Опенхаймер е назначен и за директор на Института за висши изследвания в Принстън, Ню Джърси, от Луис Строс, който по-късно става председател на AEC.

ФрогНюз