Съдов хирург пред Фрог: Трудно е да оцеляваш като лекар в България със 720 лв.

Д-р Абрашев, наскоро защитихте дисертация по съдова хирургия. От колко години работите тази специалност и с какви трудности се сблъскват младите лекари у нас?
От пет години съм специализант. За тези години натрупах опит, който ми дава възможност да се чувствам сигурен на операционната маса. Работата ми носи огромно удовлетворение. За съжаление не вярвам да има колега-специализант, който да се чувства доволен от възнаграждението за труда си. Дори не ми се иска да правя съпоставка с колегите от чужбина.

Защо тогава не сте напуснал още страната?
Заради близките и приятелите си. Държавата е платила за моето образование. Затова чувствам дълг да остана тук. Нещо като морален договор. Пък и искам да съм си при семейството.
 
Интересувате ли се как се развиват колегите ви зад граница?

Много са доволни тези, които успяха да се реализират в Германия и Франция. Разказват, че работят в добри бази, разполагат с най-новата техника, нямат ограничения с консумативите. Освен това ги стимулират да повишават квалификацията си, като ходят на курсове и конгреси. Идеята е да са непрекъснато в крак с новостите.

За кое от изброеното си мечтаете?
За по-модерна техника и по-добро заплащане. Не са тайна заплатите на специализантите-720 лв.бруто.

Как е възможно, та вие ежедневно спасявате човешки живот?
Така е. Повечето специализанти, когато разберат за какво става дума, или си търсят друга болница, или напускат родината. Трудно се гледа семейство с тези средства. При мен работата ми продължава да е най-големият стимул. За моя радост повечето случаи, с които се сблъскваме в клиниката по съдова хирургия имат хубав край. При нас идват пациенти с тежки травми след катастрофи, разрязани от флексове, стъкла, емболизация на артерии и т. н. Разбира се помня и тези, при които сме положили максимум усилия, но нещата не са се получили така, както искаме, по една или друга причина. Спомням си пациент, който беше дошъл твърде късно и се наложи  да ампутираме крака му.

 Коя е най-дълго продължилата операция?
При един пациент, който беше получил инфекция на изкуствена тазобедрена става. При опит тя да бъде извадена, имаше засегнат централен кръвоносен съд. Операцията продължи 11 часа. Преляхме 14 банки кръв, но въпреки усилията на екипа, човекът почина.

Много често в медиите се говори за лекарски грешки, злоупотреби. Видяхте ли и тази страна на медицината?

Не зная дали е умишлено или не, но лекарите сме поставени в незавидно положение. Непрекъсното чувам, че докторите сме станали търговци. Истината е, че в тази система ние обираме негативите. Но всъщност тя е създадена порочно. Измислена е грешно. Вижте- цената на лекарската услуга не е включена в остойностяването на една клинична пътека. В нея пише колко струва да речем протезата, консумативите, спринцовката, лекарството и т. н. Но никъде не фигурира труда на сестрата и лекаря. Трудът ни го няма никъде.

Интервю на Катя Илиева