Само във Фрог: 500К или за цената на един оръжеен завод

Миналият петък не направи изключение. Тогава стана ясно, че вече има нов изпълнителен директор на едно от последните държавни дружества от военно-промишления сектор – Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ). Това е близкият до червените кръгове Иван Стоенчев.

500К – толкова се говори, че струва поста изпълнителен директор на ВМЗ. От къде и как се изплащат тези пари не е трудно да си представим.

Оръжейният бизнес винаги е стоял далеч от прожекторите. Естеството на дейността предполага да не се вдига излишен шум, защото тя е вредна за всички – и за продавачи, и за купувачи. Всичко това дава големи възможности за злоупотреби, особено за директор на държавно дружество с въображение.

В кръгове от бранша отдавна се говори, че Стоенчев е именно такъв човек. Той оглавява ВМЗ до 2015 г. и в период от около 10 години името му е забърквано в множество афери, които днес излизат наяве. В този период умело огражда държавното дружество с подставени подизпълнители, които и до момента продължават да имат железни договори за услуги към военния завод. Работят на завишени цени от 30-40% и до днес се отчитат „където трябва“. Самите слухове са повод за задълбочени проверки, каквито обаче все не се случват.

Така транспортът на военния завод по времето на Стоенчев е даден на една конкретна фирма – „Якимо контрол“. Получават по 200 хил. лв. на месец или около 2,5 млн. на година. Договорът им е с огромни неустойки, което прави развалянето му на практика невъзможно. Какво налага в толкова конкурентен за България сектор да има дългосрочни ангажименти за държавното дружество, остава неизвестно.

По същия начин работят и други два подизпълнителя, вкарани във ВМЗ от Стоенчев – „Бамекс“ и „Алумина Тримекс“. Те правят различни елементи нужни за производството на изделията на военния завод. Получават по 5 млн. на година за компоненти, които според запознати може да се правят във всеки средно голям цех за производство. Цените обаче са силно завишени – с около 30-40%. При това без да се има предвид, че подобен договор би гарантирал съществуването на едно производство и цените биха паднали още повече на реалния пазар, коментират специалисти.

В периода на своето управление Стоенчев се прочува в сектора с безпардонния си подход. Заменя дългогодишни партньори на чуждестранните пазари, с удобни подизпълнители, склонни на връщат нужните комисионни. Всичко това води до загуби на позиции на държавното дружество, градени с години.

Огромно фиаско са загубени договори в Алжир за над 180 млн. щ.д., провалени контракти за Израел, износена продукция без маркировка и още, и още. Представител от военно-промишленият комплекс пожелал анонимност е категоричен, че Стоенчев дори дава ноу-хау за производство на продукция на частна фирма – конкурент.

Заигравките му с оръжейните търговци не спират до там. Представител на тези среди пожелал анонимност разказва как Стоенчев продава на българска фирма 5 хил. РПГ-та на цена 300 долара на брой, когато на реални пазар те се търгуват за 1000 долара едното. Загубата остава за държавното дружество, а огромната печалба от над 3,5 млн. долара – в джобовете на фирмата. По същия начин са продадени 100 хил. взривители по 45 евро на брой при двойно по-висока себестойност. Печалбата само от разликата в цените 4,5 млн. евро. Тази информация е напълно проверима и за нея има документи във ВМЗ, категоричен е нашият информатор.

Всичко обаче се разминава на Стоенчев. Стачки на работниците, взривове в цеховете на ВМЗ, разследвания на ДАНС и МВР. Нищо не е в състояние да го измести от ръководния пост.

Така се стига до 2015 г., когато става ясно, че ВМЗ вече не е на ръба на пропастта, а отдавна лети в бездната. Загубите са достигнали над 180 млн. лв., а държавата спешно подготвя приватизация. Протестите на служителите, ежедневните преки включвания на националните медии и политическото напрежение, все пак принуждават Стоенчев да подаде оставка.

За да се върне днес отново начело на ВМЗ. Решението е с личната благословия на Корнелия Нинова, твърдят запознати. С него се очаква да се върне и подхода на работа във ВМЗ. Резултатите нямат значение, само едни 500К. Толкова струва бъдещето на един стратегически завод за икономиката на България и за живота на хиляди хора от региона на Сопот и Карлово.

Всички информации и предположения могат да бъдат проверени и доказани. Или отхвърлени. Подобна прозрачност би била от полза и за самия нов/стар директор, ако той не е замесен в споменатите скандални случаи.

Екип на Фрог нюз