Реклама / Ads
14| 6785 |30.04.2020 НОВИНИ

Съветът на Европа: Журналистите в България работят в лоша среда, медийната собственост не е прозрачна, а пазарът е завзет от олигарси

.
През последните няколко години в България се наблюдава влошена работна среда за журналисти, заради поляризирането на публичния дебат, открита враждебност на избраните политици и продължителни атаки срещу независими медии чрез административен и съдебен тормоз, както и физически заплахи.
 

Собствеността на медиите е непрозрачна и се характеризира с превземането на медийния пазар от олигарси, които използват медийната си сила за упражняване на политическо влияние и атака, както и оскверняване на съперници и критици. Основен дял от бизнеса за разпространение на вестници в страната е под контрола на единен конгломерат, собственост на политик. Независимите журналисти и медии редовно са подлагани на заплахи лично и онлайн.






Това се казва в частта за България в доклада за 2019 г. на органа на Съвета на Европа*, който наблюдава свободата на словото на континента. Той е създадена в края на 2014 г., обединява 14 международни неправителствени организации сред които са "Репортери без граници", Европейската федерация на журналистите, "Член 19", Асоциацията на европейските журналисти, Комитетът за защита на журналистите, Международният ПЕН. Тяхната задача е да наблюдават свободата на словото като партньори на Съвета на Европа (СЕ). Докладът е озаглавен "Атаките срещу медиите в Европа не трябва да станат нова норма"

 

Платформата на СЕ за защита на журналистиката и сигурността на журналистите оперира предимно чрез сигнали до властите в страните от Европа. Чрез това Съветът на европа изисква тяхната ангажираност по различни проблеми със свободата на журналистиката и словото.

 

Към 31 декември 2019 г. Платформата е отправила общо 8 сигнала до българските власти, а е получила отговори на три от тях. Сигналите са били отправени включително и по повод на принудителното напускане на трима разследващи журналисти от Нова телевизия, "след като каналът е бил закупен от олигарх, близък до правителството", пише още в доклада. Другите случаи, визирани в доклада са с разследващия журналист Росен Босев от в. „Капитал“,  както и разследването срещу Асен Йорданов и Атанас Чобанов от „Бивол“, започнало след публикации на медията за съмнителни сделки с недвижими имоти, в които са замесени тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместник Иван Гешев. В доклада се цитира също и временното отстраняване от ефир на съдебната репортерка на БНР Силвия Великова, както и последвалото спиране на сигнала на "Хоризонт" на територията на цялата страна.






В доклада за 2019 г., който беше публикуван в сряда, се твърди още, че българските политици, участвали в избори, се държат открито враждебно към медиите, докато независимата преса е подложена на "административен и съдебен тормоз", както и на физически посегателства.

 

В доклада се отчита скок на насилието срещу медиите по време на публични събития. Посочва се, че тези случаи представляват най-рязкото увеличение сред всички категории разглеждани през 2019 г. Организацията е получила 34 сигнала от 11 държави, свързани с насилие срещу или възпрепятстване на журналисти по време на протести, митинги и други публични събития. Те включват физически нападения срещу журналисти, унищожаване на професионално оборудване, арести или задържания. Физическите нападения от органите на реда са регистрирани  връзка с сблъсъци в Албания, България, Франция, Италия и Руската федерация. Сигналът от България е за ранени от полицията журналисти по време на протест, публикуван е  на 18 април 2019 г.

 

Това е поредният доклад, който показва тревожни тенденции в страната ни. Само преди няколко дни бе оповестена и класацията на „Репортери без граници“, която за трета поредна година ни нарежда на 111 място в света, което е последно в ЕС и на Балканите.

 

Класацията стана повод за поредната безпрецедентна атака от страна на медиите на депутата Делян Пеевски срещу ръководството на организацията. „Репортери без граници“ е основана от четирима журналисти в южния френски град Монпелие през 1985 г., а един от тях наскоро стана обект  на жълтокафявит порой от въпроси, фокусирани главно върху темата защо медийната група на Пеевски и самият той не участват лично във формирането на индекса в страната ни, а само присъстват в докладите като заплаха за свободата на словото, медиите и журналиститката в страната ни. Атаката едва ли е защото Пеевски търси популярност. Такава със сигурност има, защото базираната в Париж независима неправителствена организация е със статут на консултативен орган към ООН, ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната организация на франкофонията (OIF). Известно е още, че организацията има свои секции и представителни бюра в десет града, включително Брюксел, Вашингтон, Берлин, Тунис, Рио де Жанейро и Стокхолм, както и мрежата от кореспонденти в 130 държави.






===

* Съветът на Европа (СЕ) е политическа международна организация на страните от Европа, т.нар. „Голяма Европа“, която работи за целите на европейската интеграция. Организацията насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в областта на правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. В организацията членуват 47 държави с 800 милиона души население и тя е напълно самостоятелен орган, съществуващ отделно от ЕС и неговите 28 държави-членки.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 5| 4766 |09.04.2020 „Репортери без граници“: Европа не успява да защити журналистите в кризата с COVID-19 . 4| 4474 |07.04.2020 Съветът на ЕС одобри спорният пакет ”Мобилност” . 0| 4165 |31.03.2020 Криза под радара на Европа: Бездомниците и COVID-19 . 6| 3972 |12.03.2020 Журналистите с подписка срещу забраната да се движат из кулоарите в НС

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads