Столичният общински съвет реши: Ще бъде поставен паметник на ген. Владимир Вазов в ”Подуяне”

Вносители на предложението са общинските съветници Георги Георгиев, Малина Едрева, Борислав Бориславов, Карлос Контрера, Веселин Калановски, Грети Стефанова и Радослав Абрашев. Разходите по изработката, монтажа и поддържането на паметника ще са от фирма дарител.

Генерал Владимир Вазов произхожда от славната фамилия Вазови. Негови братя са Иван Вазов, наричан "Патриарх на българската литература", ген.-лейтенант Георги Вазов, лекарят Кирил Вазов, политикът, критик и дипломат Борис Вазов и офицерът Михаил Вазов.

През Първата балканска война (1912-1913 г.) взема активно участие в сраженията при Селиолу Гечкенли, Люлебургаз и Чаталджа. През Втората балканска война (1913 г.) действа успешно при Цариброд и Пирот, при Бубляк. Дренова глава и Градоман.

В периода на участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-а пехотна дунавска дивизия и участва в тежките сражения на Завоя на р. Черна, където е ранен. От началото на март 1917 г. поема командването на 9-а пехотна плевенска дивизия, като ръководи тежките боеве при Дойран (16-18.09.1919 г.). По време на Дойранската епопея срещу 9-а пехотна плевенска дивизия се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, една гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Въпреки многократното числено превъзходство на противника, българските войници и офицери печелят една от най-бляскавите победи в родната ни история, като успяват да изтласкат силите на Антантата, които дават над 10 хил. жертви.

В периода 07.04.1926 г. - 14.03.1932 г. ген. Владимир Вазов е кмет на Софийската община. С избирането му на кметския пост започва един нов етап от развитието на столицата. Той се характеризира с подобряване на финансовото състояние на общинските служби, което довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столицата. За това допринасят и личните качества на Вазов - предприемчивост, всеотдайност и организационен талант, доказали го по време на Първата световна война и като талантлив военачалник.

През шестте години на неговото управление започва осъществяването на най-големите начинания на Столичната община - изграждането на водопровода "Рила - София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при Курило (1927) и Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дължи на белгийското дружество за експроприацията на трамвайната служба по време на войната. Подменят се повечето от дървените мостове на Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в "Три кладенци" (1931). Създава се и бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители.

Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители, припомнят вносителите на доклада.