Реклама / Ads
9| 3639 |04.12.2023 НОВИНИ

Световните лидери на COP28 се чудят как да спасят планетата, която вече гори

.
Световните лидери в Дубай, където се провежда конференцията на ООН за климата COP28, са изправени пред главоблъсканица: как да спасят планета, която вече гори.
 

Според Саманта Бърджис, директор на службата по изменение на климата на Европейския съюз, предварителните данни сочат, че 2023 г. ще спечели "спорната чест" да се превърне в най-горещата година в историята. Тя добави, че "усещането за спешност на амбициозните действия в областта на климата никога не е било по-критично", пише "Politico". 


Въпреки това емисиите на парникови газове се увеличават, което предполага, че през следващите години вероятно ще бъдат счупени още климатични антирекорди.


ЕС, заедно с няколко големи исторически замърсители като САЩ и Обединеното кралство, се противопоставя на световната тенденция, като е намалил емисиите на парникови газове с около една трета от 1990 г. насам. Но ЕС все още е далеч от постигането на целта си да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. - голямата цел на европейската зелена сделка.


Макар да отчита напредъка, постигнат в борбата с климатичната криза, докладът на Програмата на ООН за околната среда за разликите в емисиите, публикуван по-рано този месец, посочва, че настоящите ангажименти на държавите (отново) са недостатъчни.


Все пак генералният секретар на ООН Антониу Гутериш изрази надежда, като заяви, че "все още е възможно да превърнем границата от 1,5 градуса по Целзий в реалност. За целта е необходимо да се изтръгне отровният корен на климатичната криза: изкопаемите горива. И изисква справедлив и равноправен преход към възобновяеми енергийни източници".

 

2023 Г. ВЕРОЯТНО ЩЕ СЧУПИ ТЕМПЕРАТУРНИТЕ РЕКОРДИ


Учените прогнозират, че 2023 г. почти сигурно ще се запише като най-горещата година в историята. Температурите през първите 10 месеца на годината са били с 1,7 градуса по Целзий по-високи от средните за прединдустриалната епоха, надминавайки с 0,1 градуса настоящия рекорд - 2016 г.

 

Температурите на океана през тази година също са необичайно високи - явление, което учените обясняват с развиващия се Ел Ниньо - климатичен модел, причиняващ необичайно затопляне на Тихия океан. Има голяма вероятност тази тенденция да продължи и да се засили през зимата и след това.


Морският лед, който покрива океана около Южния полюс, намалява бързо от 2016 г. насам поради затоплянето на океаните. Тази година той достигна нов минимум - далеч под стойността за 2022 г., която е сегашният рекорден минимум. Учените се опасяват, че това е началото на дългосрочен спад на антарктическия морски лед.

 

НЕ ПОСТИГАМЕ ЦЕЛИТЕ ЗА КЛИМАТА


На фона на рекордно високите температури усилията на страните за намаляване на емисиите изглеждат напълно недостатъчни, според последния доклад на ООН за разликите в емисиите. Проучването установи, че страните трябва да намалят емисиите на парникови газове с 42%, за да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C до края на века.


Заедно с други богати страни и големи исторически замърсители ЕС е намалил емисиите от 1990 г. насам, но този напредък е бил компенсиран от огромния ръст на емисиите в новоиндустриализирани страни като Китай, Индия и Бразилия.

 

Макар че усилията на ЕС са в правилната посока, той все още не е постигнал екологичните си цели. Европейската агенция за околната среда изчислява, че предвид темповете, наблюдавани през последните 10 години, средногодишният темп на намаляване на емисиите трябва да се увеличи повече от три пъти, за да се постигне целта за 2030 г.

 

БЕЗДЕЙСТВИЕТО В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА ИМА СВОЯТА ЦЕНА

 

Цели общности в Европа и извън нея изпитаха на собствен гръб трагичните последици от екстремните метеорологични явления, които стават все по-вероятни поради затоплянето на планетата. Все повече проучвания се опитват да определят цената на тези последици - чувствителна тема за правителствата, които се договарят за потенциални финансови компенсации за по-бедните страни, засегнати от изменението на климата.

 

Ето някои оценки на Световната метеорологична организация:

 

4,3 трилиона долара са щетите, причинени от екстремни метеорологични, климатични и водни явления в световен мащаб между 1970 и 2021 г.

2,1 милиона са смъртните случаи, докладвани във връзка с тези събития през същия период.


91% от тези смъртни случаи са настъпили в по-бедните страни.

 

В ЕС финансовите щети от екстремни метеорологични и климатични явления възлизат на 650 млрд. евро (над 710 млрд. долара по текущи цени) в периода 1980-2022 г., като през последните години се наблюдава тенденция към влошаване.

 

Установено е, че най-вредното събитие са наводненията, следвани от бурите и горещите вълни.

 

Публикация на "Politico", предовът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз. Използвани са научни данни от Института за климатични промени към Университета на Мейн, Националния център за данни за снега и леда, Световната метеорологична организация, Доклада на ООН за разликата в емисиите до 2023 г., Европейската агенция по околна среда, JRC/IEA.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 3272 |04.12.2023 "Заплаха за международната търговия". Редица търговски кораби са нападнати в Червено море . 11| 3834 |04.12.2023 ISW: Украинската противовъздушна отбрана плаши руснаците . 0| 3389 |04.12.2023 Израел даде ясна индикация за старт на сухопътната офанзива . 7| 3359 |04.12.2023 Започват да ни връчват актове и фишове и на граничните пунктове

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads