През 1968 г. подводницата К-129, която превозвала балистични ракети с ядрени бойни глави и секретно оборудване, изчезва безследно в Тихия океан. СССР не успя да открие кораба, но САЩ определиха местоположението му, като използваха подводни системи за проследяване.

За да извлече останките, ЦРУ стартира секретна операция „Проект Азориан“. Специално за тази цел е построен уникален кораб, Hughes Glomar Explorer, официално представен като минна платформа, уж с подкрепата на милиардера Хауърд Хюз.

Всъщност корабът е бил оборудван със система за улавяне на подводница от дълбочина около 5 км – инженерно предизвикателство, което тогава се е смятало за почти невъзможно.

През 1974 г. корабът пристига на мястото на инцидента и започва спасителната операция. С помощта на специален механичен грайфер и система от тръби американците успяват да повдигнат част от подводницата.

По време на издигането обаче се случва повреда – голяма част от корпуса се разпада и отново потъва на дъното.

Телата на шестима съветски моряци също бяха открити и по-късно погребани в морето.

Най-удивителното е, че съветските кораби действително са наблюдавали операцията. Те обаче не са могли да разберат какво се случва, смятайки изваждането от такава дълбочина за технически невъзможно.