Veni, Vidi, Vici: Джорджа Мелони и нейният (опасен) марш към Брюксел

Джорджа Мелони има мечта: да постави Европейския съюз на мястото му. В края на 2020 г., много преди крайнодесният лидер на партията Братя на Италия да се превърне във фаворит за премиерския пост, тя направи обръщение, в което предложи различен наратив за ЕС. Тогава блокът се изправяше след епидемията от COVID-19 и призивите бяха за единство.

Мелони, облечена в бяло, стояща пред сцената на Рождество Христово и говореща на английски каза: 

"Видяхме, че е възможна алтернатива, че отделните държави членки могат да се обединят на доброволна основа в духа на християнската солидарност. Ние сме изправени пред най-мощната и насилствена атака срещу правителства на суверенни нации, които се противопоставят на диктатурата на политически коректната идеология", посочи яростно Джорджа Мелони. 

Като примери тя посочи опитите на ЕС да накаже Полша и Унгария за отстъпление от демокрацията и усилията "да унижи британския народ, който свободно избра Brexit".

Днес, когато висшият пост в Италия е наблизо, Мелони смекчава посланието си и се дистанцира от фашистките корени на своята партия. Но има малко признаци за промяна в желанието й да подреже крилете на ЕС.

Ако, както се очаква, Мелони стане министър-председател, нейните мисли за Европа вече няма да се ограничават до видеообръщения и политически митинги. Като лидер на третата по големина икономика в ЕС, една от шестте основателки на блока, тя би била в добра позиция да прокара позициите си по въпроси, вариращи от миграцията и правата на ЛГБТИ до налагането на върховенството на закона и преговорите с Великобритания след Brexit.

Правителството на Мелони няма да е първото евроскептично правителство в Италия, но ще бъде първото с политическа подкрепа в други столици на ЕС. В допълнение към водещите "Братя на Италия", Мелони е президент на Европейските консерватори и реформисти (ECR), паневропейска партия-чадър, която включва управляващата в Полша партия "Право и справедливост“ (PiS), както и все по-влиятелни партии в страни като Испания и Швеция. Тя също така исторически е била близка до унгарския националистически лидер Виктор Орбан.

В миналото Мелони не се е свенила да остави радикалния си флаг да се вее. Партията "Братята на Италия" има своите корени в крайната десница на Италия. Основана от Мелони през 2012 г., партията е идеологически потомък на италианското социално движение, създадено след Втората световна война от поддръжници на сваления диктатор Бенито Мусолини и продължава да използва своя символ - трикольорния пламък. Двама от потомците на Мусолини, неговата внучка Ракеле и неговият правнук Кайо Джулио Чезаре, се кандидатираха под нейното знаме.

Основните политики на Мелони са нулева толерантност към нелегалната имиграция, краен социален консерватизъм и доскоро войнствен евроскептицизъм. 

През 2014 г. тя призова Италия да се откаже от еврото. През 2018 г. разкритикува правителството, оглавявано тогава от антисистемното движение "Пет звезди", че "се е предало на бюрократите в Брюксел“ заради решението му да следва европейските правила за разходи.

Съвсем наскоро, като единствената голяма партия в опозиция на технократското правителство на премиера Марио Драги, Мелони се въздържа пет пъти при гласуването на плана за възстановяване на Италия. И докато тя беше непоколебима в подкрепа на НАТО и Украйна след пълномащабното нападение на Русия през февруари, тя се противопостави на санкциите срещу Кремъл след анексирането на Крим през 2014 г.

Като лидер на ECR възгледите на Мелони се доближиха до мекия евроскептицизъм, поддържан от нейните полски съюзници - и от една от партиите, създали ECR - консерваторите на бившия британски премиер Дейвид Камерън.

В автобиографията на Мелони от 2021 г. тя излага възгледите си за Европа с думи, които са поразително подобни на основополагащия документ на ECR - Пражката декларация, която призовава за "суверенна цялост на националната държава, противопоставяне на федерализма на ЕС и подновено уважение към истинската субсидиарност".

Докато Мелони бърза да подчертае, че няма намерение да изтегли Италия от ЕС, тя също толкова бърза да подчертае връзката си с партията, която направи Brexit възможен.

Ако Мелони наистина стане министър-председател, европейската политика едва ли ще се нареди високо в нейния списък със задачи. Първата й работа ще бъде да преведе Италия през икономическата и енергийната криза. Последното нещо, което тя ще иска да направи, е да започне с разклащане на лодката.

Тъй като нейните перспективи за най-високия пост в Италия се повишиха, крайнодесният лидер положи усилия да увери избирателите и пазарите, че няма да направи нищо прибързано, а нейните съюзници последваха примера. 

В миналото Мелони не се поколеба да критикува „глобалистите“ и "финансистите“. Но, обръщайки се към бизнес естаблишмънта на страната по-рано този месец, тя възприе по-примирителен тон, обещавайки да балансира бюджета и да запази курса, зададен от Марио Драги. 

Друго ограничение за Мелони ще бъде фондът за възстановяване на ЕС, гърнето с пари, предназначено да помогне на страните да се възстановят от кризата с коронавируса. Тъй като Италия е определена да получи най-много средства, малко вероятно е Мелони да иска да застраши отношенията си с ЕК, която администрира фонда. Въпреки че Мелони обеща да предоговори условията, необходими за получаване на парите, по-вероятният изход е, че ще й бъде позволено да се занимава с периферията на сделката, което й дава политическа, но не и практическа победа, според някои служители на ЕС .

Най-малкото правителство на Мелони би означавало, че Варшава и Будапеща ще имат приятел в Рим, което ще затрудни ЕС да ги оказва натиск по въпроси като свободата на медиите или независимостта на съдебната система.

В допълнение към подкрепата на лошите момчета в Европа, съществува риск Мелони сама да се присъедини към техните редици. Предизборната програма на нейната партия за 2018 г. предлага промяна в италианската конституция, която ще даде предимство на националното законодателство пред законодателството на ЕС – пряко предизвикателство към Брюксел. И въпреки че не е включила предложението в настоящата си платформа, тя наскоро се върна към темата.

Ако има област, в която Мелони не е смекчила реториката си, това са горещите социални въпроси като имиграцията, абортите и правата на ЛГБТИ хората. Това е бойно поле, на което Европейската комисия се заплете с Полша. Малко вероятно е Мелони да седи тихо.

Може също така да се разчита, че ще гледа неблагосклонно на опитите за оказване на натиск върху Великобритания за Brexit и  ще продължи да поддържа връзки с крилото на Тръмп в Републиканската партия на САЩ. 

Възходът на Мелони също може да има важни последици за баланса на силите в Брюксел, особено в Европейския парламент, ако тя успее да запази популярността си до изборите през 2024 г. Това от своя страна може да даде на нея и нейните съюзници по-силен глас при някои от най-важните решения в Брюксел, включително избора на председатели на Комисията и Европейския съвет.

Съществува и възможност Мелони да привлече партията Фидес на Орбан - дори ако връзките между двамата лидери са охладнели поради близостта на Орбан с Русия след инвазията. Една по-силна ECR би била примамлив съюзник за доминиращата някога Европейска народна партия (ЕНП), която в момента е най-големият политически блок в парламента.

Мелони вече е съюзник на ЕНП в страната заради партньорството си с "Форца Италия" на Берлускони - член на дясноцентристката паневропейска партия. 

С подобни обвързвания в Испания и Швеция, не би било голям скок да се повторят отношенията на европейската сцена - особено ако осемдесетгодишният Берлускони продължава да избледнява, оставяйки Мелони да доминира в дясната страна на политическия спектър.

Вече има видим интерес от страна на ЕНП. Европейският комисар Маргаритис Схинас, чиято политическа лоялност е към ЕНП, се появи на миналогодишния фестивал Atreju, дясно младежко събиране, основано от Мелони през 1998 г. А през август баварският лидер на ЕНП Манфред Вебер, който някога се кандидатира за член на Комисията президент, посети Рим, за да изрази подкрепата си за партията на Берлускони и коалицията на Мелони преди изборите в неделя.

Съобщава се също, че Мелони е в добри отношения с председателя на парламента Роберта Мецола, консервативен член на ЕНП и съюзник на Вебер.

Възможно ли е Путин да стои зад случващото се в Италия? 

Следите на руския държавник са навсякъде в последните политически събития в Италия, чиято кулминация бе оставката на Драги, писа още преди няколко месеца Федерико Фубини, главен редактор на Corriere della Sera в "Project-syndicate". Следите на руския държавник са навсякъде в последните политически събития в Италия, чиято кулминация бе оставката на Драги. В крайна сметка е известно, че Кремъл се меси в западната демократична политика - от намесата в референдума за Brexit през 2016 г. и президентските избори в САЩ до финансирането на крайнодесния Национален митинг на Марин льо Пен във Франция.

Не е тайна, че близкият съюзник на Мелони - Силвио Берлускони, е добър приятел на Владимир Петин.

Повече за това може да прочетете тук. 

превод и редакция: Джесика Вълчева